3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
С., 05.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1112 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.04.2011 година по гр.д. № 175/2011 година на Кюстендилски окръжен съд е потвърдено решение от 11.02.2011 г. по гр.д. № 4463/2010 г. на Кюстендилски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. С. С. от [населено място] против [община] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 72 от 06.10.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител шофьор” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснато от ищеца дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т. 7 КТ. Прието е, че уволнението е извършено при спазване изискванията на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 195, ал.1 КТ и при доказано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 31.08.2010 г., по време на изпълнение на служебните си задължения ищецът е превозвал лица извън общинската администрация – малолетните М. и Г. Търговски, поставяйки в опасност здравето и живота им при възникнало пътно -транспортно произшествие. Прието е, че с оглед характера на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – малолетните деца са придружавали своята майка, служител от общинската администрация с разрешение на началника на отдела, наредил командироването, то наложеното наказание уволнение се явява несъразмерно тежко, поради което уволнението е отменено като извършено в нарушение на чл. 189, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Община [населено място]. Поддържа се, че е налице противоречива практика на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдът да изложи мотиви относно съответствието между наложеното наказание и извършеното дисциплинарно нарушение; следва ли въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към спорното право доказателства в тяхната съвкупност и какви са критериите за налагане на дисциплинарно наказание. Приложени са решения на гражданска колегия на Върховния касационен съд по приложението на чл. 189 КТ. Поддържа се, че е налице противоречие между обжалвания съдебен акт и формираните изводи в решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, както и че повдигнатите въпроси, в т.ч. въпросът тежко ли е нарушението на трудовата дисциплина, когато са поставени в опасност здравето и живота на малолетни деца, се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба В. С. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Твърдението за противоречие в съдебната практика по въпросите следва ли съдът да изложи мотиви относно съответствието между наложеното наказание и извършеното дисциплинарно нарушение и следва ли въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към спорното право доказателства в тяхната съвкупност е неоснователно. В съответствие с трайно установената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба решения, въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, извършвайки преценка за съответствието между наложеното наказание и тежестта на нарушението. Не е налице и твърдяното противоречие между въззивното решение и изводите, формирани в решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, съгласно което при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. В съответствие с изискванията на чл. 189 КТ, въззивният съд е преценил тежестта на нарушението, поведението на работника и е формирал извод за несъответствие на наложеното наказание, изхождайки от всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. и от обстоятелството, че нарушението е допуснато в изпълнение на неправомерно нареждане на служител от ръководството на общинската администрация.
Не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и въпросът какви са критериите при определяне на дисциплинарно наказание. Преценката за тежестта на нарушението и съответстващото му наказание е индивидуална с оглед конкретните обстоятелства, при които е допуснато нарушението; с оглед спецификата на всеки отделен случай, предвид което неоснователен е и доводът за противоречие между изводите на съда в приложените към касационната жалба съдебни актове. Така в приложеното решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на ІV г.о. ВКС изводите на съда за тежестта на нарушението са формирани с оглед установената употреба на алкохол от работника и явяването му на работа в нетрезво състояние; в решение № 1440 от 03.10.2005 г. по гр.д. № 974/2003 г. на ІІІ г.о. ВКС е отчетено, че работникът не се е явил на работа с разрешение на прекия му ръководител и поради влошаване на здравословното му състояние, поради което наложеното наказание е несъразмерно тежко; в решение № 1678 от 01.12.1999 г. по гр.д. № 570/1999 г. на ІІІ г.о. ВКС е прието, че уволнението е в нарушение на чл. 189 КТ, тъй като отсъствието от работа е осъществено поради участие в научна конференция, а в решение № 1383 от 14.07.2006 г. по гр.д. № 3160/2003 г. на ІІІ г.о. ВКС при преценката по чл. 189 КТ е отчетена обществената значимост на професията и характера на неизпълнените трудови задължения, които биха могли да рефлектират върху цялостната дейност на работодателя.
Предвид изложеното, по повдигнатите от касатора въпроси по приложението на чл. 189 КТ е налице установена практика на съдилищата, основяния за промяна на която не са налице, поради което неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ. Не обуславя извод за наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 КТ и въпросът тежко ли е нарушение на трудовата дисциплина, с което са поставени в опасност здравето и живота на малолетни деца – с оглед гореизложените мотиви разрешаването му е обусловено от конкретните обстоятелства по делото; от всички фактори, довели до извършване на нарушението.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.04.2011 година по гр.д. № 175/2011 година на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: