2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 19.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4983/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. рег. № 5902/24.08.2016 г. на П. Д. П., приподписана от адв. К. И., срещу решение № 185 от 25.07.2016 г. по в. гр. д. № 250/2016 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 44 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 614/2015 г. на Тетевенския районен съд.
Касаторът иска отмяна на решението като неправилно. Представя отделно от жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което поставя въпросите: прилага ли се чл. 33 ЗС при прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу погасяване на паричен дълг и действителна ли е уговорка за отказ от неопределени права, като поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори са постъпили от двамата ответници по жалбата, които оспорват нейната основателност, наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и годността на възивното решение да бъде предмет на касационно обжалване предвид ограниченията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването и е редовна, но се явява недопустима с оглед на критерия по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК като насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с цена до 5 000 лева.
Първоинстанционното производство първоначално е образувано пред Ловешкия окръжен съд – гр. д. № 237/2015 г., по иск на П. Д. П. срещу П. Й. Х. и В. В. В., за изкупуване на 1/2 ид. ч. от съсобствен недвижим имот – еднофамилно двуетажно жилище, предмет на сделка между двамата ответници, обективирана в нотариален акт № 37 от 07.08.2014 г. С разпореждане от 05.05.2015 г. окръжният съд указал на ищеца да представи данъчна оценка на имота и да внесе държавна такса 4% върху цената на иска. Съобразно представената по делото данъчна оценка стойността на целия имот възлиза на 4 942 лв., а частта на съсобственика, равняваща се на 1/2 ид. ч. – на 2 471 лв. С определение № 675 от 14.08.2015 г. Ловешкият окръжен съд приел, че цената на иска е под 50 000 лв., тъй като данъчната оценка на 1/2 ид. ч. от имота е 2 471 лв., съответно – делото не му е подсъдно по правилата на родовата подсъдност, и след като го прекратил пред себе си, го изпратил по подсъдност на Тетевенския районен съд. Това определение не е обжалвано от страните, нито пък въпросът за цената на иска е повдиган, по възражение на ответника, пред Тетевенския районен съд по гр. д. № 614/2015 г. и така същата се е стабилизирала до края на производството пред трите инстанции. Обвързан от стабилизиралата се на първа инстанция цена на иска е и Върховният касационен съд, който не може да я ревизира инцидентно при преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК за наличието на общите процесуални предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение с цена на иска до 5 000 лв., касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. рег. № 5902/24.08.2016 г. на П. Д. П. срещу решение № 185 от 25.07.2016 г. по в. гр. д. № 250/2016 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4983/2016 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: