О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 23.06. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2226/2014г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Н., [населено място], [община], чрез пълномощника му адвокат Р. С., срещу въззивно решение №6 от 06.01.2014г. по гр.дело № 822/2013г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото -основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е зачел презумпцията по чл.69 ЗС в противоречие с ТР№1/2012г. по тълк.д.№1/2012г., ОСГК. Ноторно било известно, че приживната делба съгласно чл.77 ЗН е формален акт и в случая такава не е извършена от наследодателя, но неформалната делба в случая е поставила началото на владението, упражнявано от наследодателя на касатора. Решението противоречи на ТР№4/2012г. по тълк.д.№4/2012г., ОСГК, по въпроса „възможно ли е да бъде признато право на собственост на недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на наследниците му в съдебен спор за собственост”.Решението противоречи на решение №477/08.11.2010г. по гр.д.№909/2009г., ВКС, ІІг.о.
Ответникът по касация В. Г. Ц. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение от 14.05.2013г. по гр.д.№785/2012г. на Районен съд- Елин Пелин. С последното е допусната делба между В. Г. Ц., М. Н. Т., И. В. Н., Д. В. Н. и Р. В. Н. на недвижим имот : 626/1130 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 1130 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-493, кв.28 по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, без построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда и плевня.
Въззивният съд е приел, че имотите са били собственост на Н. Б., поч.1989г. и съпругата му И. Б., поч.2001г. След смъртта си Б. е оставил наследници по закон – съпругата си, и децата си Г., В. и М.. В. Б. е починал през 1993г. и е оставил законни наследници децата си И. Н., Р. Н. и Д. Н.. С нотариален акт №85/1999г. , издаден въз основа на обстоятелствена проверка И. Б., М. Т., Г. Б., И. Н., Д. Н. и Р. Н. са признати за собственици при квоти – 5/8 ид.ч. за първата, по 1/8 ид.ч. за втория и третия и общо 1/8 ид.ч. за останалите трима останалите трима на следния имот – 626/1130 ид.ч. от дворно място в [населено място], представляващо УПИ VІІ-493, кв.28 заедно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, без двуетажната жилищна сграда в мястото. С нотариален акт № 125/1999г. И. Б. и Г. Б. за дарили на дъщерята на последния – В. Ц., 6/8 ид.ч. от този имот. Наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници като включи в делбата и запазената част като съгласно чл.77 ЗН тази делба може да се извърши с акт за дарение или със завещание. Делбата дарение е договор между наследодателя и неговите наследници чрез който първия прехвърля имуществото си като разпределя поотделно на всеки.Тази делба трябва да се извърши в писмена форма – чл.18 ЗЗД. В случая не е налице такава делба. От събраните доказателства не се установява и кога с неформална делба наследодателят Н. Б. е разпределил имотите между наследниците си и в какъв период В. Б. е владял процесния имот. Ето защо не е доказано твърдяното от И. Н. придобивно основание – владение в период от 10 години и имотът е останал сънаследствен.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение и възприемането на фактическата обстановка. В разглеждания случай посоченото от касатора в първата част на изложението не представлява правен въпрос съгласно цитираното ТР, а касационни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилна преценка на доказателствата и обосноваността на съдебния акт, поради което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Освен това решаващият извод на въззивния съд е за недоказаност на твърдяното от касатора осъществено владение, въз основа на което е придобит приживе на наследодателя и впоследствие процесния имот. Ето защо и приложените решения на ВКС не могат да бъдат преценени като относими и да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по този въпрос. Не е налице противоречие с цитираните ТР №1/2012г. и ТР №4/2012г., ОСГК, тъй като решаващият извод на въззивния съд не е в смисъл, че не е възможно да бъде придобито право на собственост на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да не могат да бъдат признати на наследниците му в съдебен спор за собственост, а е за недоказаност за осъществено в период на 10 години владение върху имота от прекия наследодател на касатора до неговата смърт и продължаване на владението от касатора, насочено срещу сънаследниците му. В тази връзка са ценени писмените и гласни доказателства, както и нотариален акт № 85/1999г. за собственост по обстоятелствена проверка, с който касаторът, Р. Н. и Д. Н. са признати за собственици на общо 1/8 ид.ч. от имота, т.е. наследствената част на прекия им наследодател В. Б. и с който са признати квотите в съсобствеността на останалите наследници.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответницата по касация не следва да се присъждат разноски в производството по чл.288 ГПК, поради липса на искане и доказателства за такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6 от 06.01.2014г. по гр.дело № 822/2013г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.