О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 22.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 760/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 31 от 15.03.12г., постановено по в.гр.д.№ 47/12г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 435 от 16.06.11г. по гр.д.№ 1941/10г. на Хасковския районен съд, ІІІ с-в, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Д. С. П. и Д. А. Т. искове по чл.108 ЗС за предаване владението на лек автомобил “Ф г.”, рама 9В., двигател № B. и на пътнически автомобил “М. лансер”, рама J., двигател № А. и по чл.73, ал.1 ЗС за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е бил лишен от ползването на автомобилите, считано от 18.02.10г. до 19.07.10г., ведно със законната лихва.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не притежава правото на собственост на посочените два автомобила, а техен собственик е трето лице – “LF A. S. L.”, като наред с това e прието, че представените доказателства относно първия автомобил са за автомобил с друг номер на рамата. Представената пред въззивния съд декларация без дата не е приета като доказателство на основание чл.266 ГПК, като съдът не е уважил искането за допускане на доказателства /не е посочено какви/ за установяване датата на нотариалното удостоверяване на подписа върху декларацията и събирането им в следващото съдебно заседание.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая какаторът, въпреки дадените му указания, не е посочил конкретните процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Както се посочи по-горе касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на другата страна, а и е възможно той да влага в правния въпрос друго, различно съдържание от това, което би извел съдът.
В допълнение следва да се посочи, че не е налице и противоречие между обжалваното решение и представената от касатора задължителна практика на ВКС, според която във възззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които са за новооткрити и новонастъпили факти, като причините за невъзможността за представянето им в първата инстанция трябва да бъдат не само посочени, но и доказани и такива, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като настоящият случай е друг и въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос. Същото важи и за представената задължителна и незадължителна практика на ВКС относно доказателствената сила на писмените доказателства.
С оглед на казаното подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 15.03.12г., постановено по в.гр.д.№ 47/12г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: