О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 23.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 123/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане № 1964 от 24.11.2017 г., постановено от съдията – докладчик по ч. т. д. № 387/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от [фирма] частна касационна жалба с вх. № 6112/24.07.2017 г. срещу въззивно определение № 294 от 13.07.2017 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че не е съществувало основание за връщане на частната касационна жалба, тъй като указанията на съда за отстраняване на нередовности на жалбата не са му съобщени редовно.
Ответникът С. А. Б. от [населено място], обл. П., оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.12.2017 г. Изразява становище за потвърждаване на обжалваното разпореждане и претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да върне частната касационна жалба на [фирма] срещу постановеното по ч. т. д. № 387/2017 г. въззивно определение № 294 от 13.07.2017 г., съдията – докладчик от Пловдивски апелативен съд е приел, че в предоставения срок частният жалбоподател не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовности на жалбата чрез приподписването й от юрисконсулт или адвокат с представяне на пълномощно за процесуално представителство пред ВКС и обосноваване на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съдията – докладчик е констатирал, че след оставяне на частната касационна жалба без движение частният жалбоподател е депозирал писмена молба, с която е представил документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ВКС, но не е отстранил останалите нередовности на жалбата. Поради това с разпореждане № 1746 от 29.09.2017 г. повторно е дал указания за отстраняване на нередовностите, като за целта са изпратени две съобщения до адреса на управление на [фирма], вписан в търговския регистър. След като е установил, че първото съобщение е връчено на служител, а второто – по реда на чл.50, ал.4 ГПК, но до изтичане на едноседмичния срок нередовностите на жалбата са останали неотстранени, съдията – докладчик е разпоредил връщане на частната касационна жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. При постановяване на разпореждането за връщане на жалбата са съобразени подадените от жалбоподателя молби, с първата от които е представен документ за внесена такса, а с втората е съобщено за вписана в търговския регистър промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. От наличието на двете молби съдията – докладчик е направил извод, че частният жалбоподател е уведомен за нередовностите на частната касационна жалба, но злоупотребява с процесуалните си права, отказвайки да приеме съобщенията за поправяне на жалбата.
Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно.
Подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу постановеното по ч. т. д. № 387/2017 г. на Пловдивски апелативен съд въззивно определение е оставена без движение с разпореждане № 1367 от 01.08.2017 г. С разпореждането са дадени указания за приподписване на жалбата от юрисконсулт или адвокат с представяне на доказателства за представителна власт или за юридическа правоспособност, за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Съобщение за разпореждането е изпратено на посочения в жалбата и вписан в търговския регистър адрес на управление на [фирма] – [населено място],[жк]блок 5, вх.К, ап.198, което е връчено на 11.08.2017 г. на И. И. – служител. Преди връщане на съобщението по делото е постъпила молба вх. № 6478/08.08.2017 г. от управителя на дружеството Ю. Б., с която е представен платежен документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 15 лв. На 29.08.2017 г. съдията – докладчик от Пловдивски апелативен съд е разпоредил да се изпрати второ съобщение до [фирма] за отстраняване на останалите нередовности на частната касационна жалба с указания съобщението да се връчи лично на управителя на дружеството. Повторното връчване е разпоредено с оглед твърдението в разгледаната с въззивното определение частна жалба, че И. И. не е служител на [фирма] и няма право да получава адресирани до дружеството призовки и съобщения. В изпълнение на разпореждането е изпратено второ съобщение до адреса на управление в [населено място], което е върнато от връчителя с отбелязване от 10.10.2017 г., че адресът е посетен на 08.09.2017 г., 14.09.2017 г., 28.09.2017 г., 04.10.2017 г. и 10.10.2017 г., но на него няма офис на [фирма] и не са намерени нито управителя на дружеството, нито служител, на който да се извърши връчването. Предвид удостоверените от връчителя факти съдията – докладчик е разпоредил да се залепи уведомление по чл.50, ал.4 ГПК. Уведомлението е поставено на 18.10.2017 г. и на 02.11.2017 г. връчителят е удостоверил, че в рамките на посочения в него 14-дневен срок не се е явил представител на [фирма], който да получи съобщение за разпореждането с указанията за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба. На 03.11.2017 г. по делото е постъпила молба от [фирма], с която дружеството е уведомило съда, че на 06.10.2017 г. е напуснало адреса си на управление в [населено място] и има ново седалище и адрес на управление в [населено място], кв. С., на който следва да се изпращат всички призовки и съобщения. От служебна справка в търговския регистър се установява, че промяната на седалището и адреса на управление е вписана в регистъра на 24.10.2017 г.
Съобразявайки фактите по делото, съставът на ВКС намира, че частният жалбоподател [фирма] е уведомен редовно за подлежащите на отстраняване нередовности на частната касационна жалба и че частичното неизпълнение на указанията за поправяне на жалбата правилно е преценено от съдията – докладчик по делото като основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на жалбата. Уведомяването следва да се счита за редовно извършено още на датата 11.08.2017 г. с връчване на първото съобщение, изпратено до адреса на управление в [населено място], на служителя И. И.. Твърдението на жалбоподателя, че И. не е служител на [фирма], не опровергава официалното удостоверително изявление на връчителя относно качеството на лицето, приело съобщението със задължение да го предаде на адресата. В тази насока следва да се имат предвид и изводите в мотивите към определението по ч. т. д. № 387/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, че твърдението, че И. И. не е служител на [фирма], е недоказано и не разколебава редовното уведомяване на дружеството за указанията на първоинстанционния съд посредством връченото чрез същото лице съобщение. Безспорно е, че до изтичане на едноседмичния срок от връчване на съобщението на служителя И. жалбоподателят не е изпълнил указанията за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и за приподписване на частната касационна жалба от пълномощник адвокат или юрисконсулт, поради което крайният извод в обжалваното разпореждане за наличие на предпоставките по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на жалбата е законосъобразен.
Дори да се приеме за истинно твърдението, че към 11.08.2017 г. И. И. не е бил служител на [фирма] /макар да се е намирал на адреса на управление на дружеството в [населено място]/, частният жалбоподател е уведомен редовно за подлежащите на отстраняване нередовности на частната касационна жалба с второто съобщение, изпратено до адреса в [населено място] и връчено по реда на чл.50, ал.4 ГПК. Прилагането на чл.50, ал.4 ГПК е предпоставено от данните, отразени от връчителя на 10.10.2017 г. – че е посетил адреса пет пъти в периода 08.09.2017 г. – 10.10.2017 г., но не е открил там офис на [фирма] и/или негов управител или служител, на когото да връчи съобщението. Удостоверените от връчителя обстоятелства сочат категорично, че в периода, в който са правени опити за връчване на съобщението, дружеството вече е било напуснало вписания в търговския регистър адрес на управление и не е поддържало офис там. Напускането на адреса на управление, без своевременно известяване на съда за това, е създало предпоставки за фингирано връчване на съобщението при условията на чл.50, ал.2 ГПК, но за да гарантира в максимална степен правото на защита на дружеството – жалбоподател съдията – докладчик е разпоредил съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК. Частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба и след изпълнение на процедурата по чл.47 ГПК, поради което разпореждането за връщане на частната касационна жалба е законосъобразно. Следва да бъде споделено становището в мотивите към разпореждането, че подадените по делото молби за представяне на документ за внесена държавна такса и за съобщаване на промяната в седалището и адреса на управление на дружеството са индиция, че частният жалбоподател е бил уведомен за указанията за поправяне на частната касационна жалба, което насочва към недопустима злоупотреба с процесуални права в процедурата по съобщаване на указанията.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че връщането на частната касационна жалба не е съобразено с технологичното време, необходимо за преместване на офиса му от [населено място] в [населено място], както и със затрудненията по време на преместването. Съгласно чл.50, ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес. По аргумент от чл.50, ал.1 ГПК търговецът има задължение да осигури до адреса си на управление безпрепятствен достъп за връчване на призовки и съобщения по водените от и срещу него дела. Неосигуряването на достъп до адреса или на лице, на което да се връчат адресираните до търговеца призовки и съобщения, създава предпоставки за прилагане на последиците по чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК. В случая от данните по делото може да се направи несъмнен извод, че частният жалбоподател не е изпълнил произтичащото от чл.50, ал.1 ГПК задължение, което неизпълнение е обусловило приложението на чл.50, ал.4 ГПК. Причините, заради които връчителят не е имал достъп до адреса на управление или до служител, на когото да връчи съобщението с указанията за поправяне на частната касационна жалба, са ирелевантни за преценката дали жалбоподателят е уведомен редовно за тези указания.
Доводите в частната жалба относно връчването на разпореждането за връщане на частната касационна жалба на новия адрес на управление на частния жалбоподател са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2 ГПК и не следва да се обсъждат.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 13.12.2017 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1964 от 24.11.2017 г., постановено от съдията – докладчик по ч. т. д. № 387/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната подадената от [фирма] частна касационна жалба с вх. № 6112/24.07.2017 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], кв. С., [улица], да заплати на С. А. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. П., [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :