3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№762 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №561 от 11.11.2015г. по гр.д.№586/15г. на Пазарджишкия окръжен съд е обезсилено решение №133 от 23.04.2015г. по гр.д.№1037/15г. на Велинградския районен съд и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че спорните земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място] преди образуването на ТКЗС са били собственост на общия наследодател на страните М. А. К., б.ж. на [населено място], [община], починал на 29.02.1920г. Ищецът по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е внук на дъщерята на наследодателя М. М. Б. /А. М. Б./, а ответниците са наследници на неговия син М. М. Р.. Спорните земи са били внесени в ТКЗС от сина М. М. Р., били са заявени за възстановяване от него и са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на негово име. Тъй като по делото няма данни да е имало преписка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на името на всички наследници на общия наследодател М. А. К., нито пък висящо производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, липсва и правен интерес от предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като, дори той да бъде уважен, ОСЗ не би могла да постанови решение, което да ползва всички наследници. Съдът се е позовал на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС, определение №19/14.01.2011г. по ч.гр.д.№392/2010г. на ВКС, II ГО и определение №23 от 23.01.2012г. по ч.гр.д.№466/2011г. на ВКС, II ГО. Като резултат въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция, с което предявеният иск е бил разгледан по същество и уважен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца М. А. Б..
Жалбоподателят поддържа, че има правен интерес от иска и той е допустим, тъй като своевременно е било подадено заявление за възстановяване на спорните земи пред поземлената комисия и е без значение дали то е на името на общия наследодател или само на неговия син.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
Допустим ли е иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че общият наследодател, респективно, ако той е починал преди колективизацията – неговите наследници, са собственици на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, когато тази земя е заявена за възстановяване само на името на единия от тях.
Допустим ли е установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007г.
Жалбоподателят счита, че между двата въпроса има разлика, тъй като първият от тях акцентира върху наследствения характер на заявената за възстановяване земя.
По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение №381/04.05.2010г. по гр.д.№419/2009г. на ВКС, I ГО; решение №6/29.062011г. по гр.д.№1130/2009г. на ВКС, I ГО и определение №388 от 13.07.2009г. по ч..д.№372/2009г. на ВКС, I ГО.
Ответниците в производството Ф. М. Р., Ф. М. К., М. М. Р. и А. М. Е. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.
Макар въпросът да е формулиран по два начина, по същество той е един и във втория си вариант съвпада с въпроса по т.3А на ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС. Въпросът обуславя изхода на делото и с това е изпълнена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице обаче предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС.
С т.3А на ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС бе преодоляна противоречивата практика на ВКС по поставения въпрос. Прието бе, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007г. Това разрешение се прилага не само в случаите, при които спорът по чл.14, ал.4 се развива между лица, които нямат роднинска връзка помежду си, но и в случаи като настоящия, когато спорът се концентрира върху това кой е бил собственикът на земята към момента на образуване на ТКЗС – общият наследодател /респ. всички негови наследници/ или само един от наследниците му. Обжалваното въззивно решение съответства на даденото разрешение в това Тълкувателно решение на ВКС и това изключва възможността да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 въз основа на стара практика по чл.290 ГПК, която не е актуална след тълкувателното решение. Ето защо в случая въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за производството пред ВКС в размер на 500лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №561 от 11.11.2015г. по гр.д.№586/15г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М. А. Б. от [населено място], [община], да заплати на Ф. М. Р., Ф. М. К., М. М. Р., тримата от [населено място], [община] и А. М. Е. от [населено място], [община], сумата от 500лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: