О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София, 19.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 314 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З” против решение № V-85/16.10.2009 година, постановено по гр.д. №176/2009 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение №24/13.02.2009 г., постановено по гр.д. №436/2007 г. от Районен съд – Айтос. С последното е отхвърлени обективно съединените искове, предявени от „З” против Х. Х. Б., Н. Х. Б. и Е. Х. С. с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, като неоснователни.
Против касационната жалба е подаден отговор от ответниците по жалбата, с който оспорват както наличието на касационните основания, сочени в изложението на същите към жалбата, така и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно съдебно решение и е допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да отхвърли предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е приел, че ищецът не е доказал своето право на собственост, на което се основава претенцията му както по ревандикационния иск, така и по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, доколкото по иск за присъждане на обезщетение за ползуване на това основание, правопораждащия факт за ищеца е притежанието на правото на собственост върху имота, за чието ползуване се претендира обезщетението. За да достигне до този извод, въззивния съд е приел от правна страна, че ищецът не е правоприемник на прекратената ТКЗС, както и че не са били налице предпоставките за придобиване на имота по оригинерен способ – придобиване на имота поради наличието на изтекла придобивна давност. Съдът е приел също така, че с представения пред въззивната инстанция протокол от общо събрание на собствениците на земя и дялове в бившето ТКЗС не е годно доказателство за прехвърлянето на правото на собственост върху спорните имоти, доколкото не е спазена предвидената в закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите.
Сочените материалноправни въпроси, по които според жалбоподателя въззивния съд се е произнесъл, са разрешавани противоречиво от съдилищата, като се представя определение №70/12.02.1996 г., постановено по гр.д. № 4068/1995 година от ВС,ІV г.о. и Решение №ІІІ-489/07.12.2001 година на БОС. Повдигнатия материалноправен въпрос е, следва ли лицата, избрани от общото събрание на правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, да се считат за правоприемници на прекратени ТКЗС. На първо място, соченото като съдебна практика определение на ВС не е от категорията съдебни актове, които могат да установят противоречиво разрешаване по конкретен въпрос, доколкото с определението не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо. На следващо място, въззивния съд не се е произнесъл по така поставения от жалбоподателя въпрос. Въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд и който е обусловил крайните му изводи за неоснователност на предявения иск /наред с останалите, за които жалбоподателя не прави доводи в изложението си/ е, че новообразуваната кооперация, ищец по делото, не е правоприемник на бившата ТКЗС. По въпроса, дали лицата, избрани от общо събрание на правоимащите на прекратени ТКЗС да се разпореждат с имуществото, останало след прекратяването на дейността на кооперацията, са правоприемници на ТЗКС, въззивния съд не се е произнасял, нито това е негов извод, обусловил извода му за неоснователност на предявените искове. По изложените съображения, съдът счита, че така повдигнатия въпрос по жалбоподателя в изложението на касационните основания е неотносим към спора. На това основание соченото от жалбоподателя основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд не е налице.
За пълнота следва да се отбележи, че с представеното решение на БОС, съдът не е приел, че новообразувана кооперация е правоприемник на прекратена ТКЗС. Доколкото в производството по делото, по което е постановено представеното съдебно решение са участвували и страните по настоящия спор, то със сила на пресъдено нещо не е разрешаван този въпрос. В диспозитива към съдебното решение е посочено, че „Частни земеделски стопани, с представител Д. В. Д. ” са правоприемници на ТКЗС /в ликвидация/, а не ищеца и по настоящото дело ЗКПУ”М”, който е посочен като втори ответник и страна по спора, по който е постановено представеното съдебно решение на БОС. В този смисъл не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на посочения в изложението материалноправен въпрос, касаещ правоприемството между новообразувана кооперация и прекратена ТКЗС и не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Посочен е материалноправен въпрос, по който според жалбоподателя въззивния съд се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочения въпрос е допустимо ли е лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ да извършват помежду си и в полза на трети лица безвъзмездно разпореждане с останалото имущество на организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че по този въпрос липсва съдебна практика, а разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, следва, освен по повдигнатия въпрос да се е произнесъл въззивния съд, да е налице противоречива съдебна практика по същия въпрос или липса на такава или неяснота в закона, налагаща неговото тълкуване от съдебната практика относно неговото прилагане, оттам и преодоляването на това противоречие или неяснота по тълкувателен път от ВКС. Нормата на чл.30, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че при невъзможност да бъде продадено, имуществото на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. В ал.2 на чл.30 от ЗСПЗЗ е предвидено, че с изтичането на петгодишен срок от предаване на имуществото по ал.1, то става общинска собственост. Предпоставките за безвъзмездно разпореждане от лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ на имущество на организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са очертани от закона – липсата на желаещи правоимащи да получат имуществото в дял и невъзможност то да бъде продадено. Освен тези предпоставки, законът поставя ограничение на лицата, които имат право да получат безвъзмездно това имущество и това е единствено общината по местонахождението на имуществото. Нормата на чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ не е неясна и не са налага нейното тълкуване с оглед правомощията на ВКС, по тълкувателен път. Самата липса на съдебна практика по прилагането на тази разпоредба не е основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение. Освен изложеното по-горе, следва да се отбележи, че решаващия извод на съда за неоснователност на довода на ищеца по делото относно придобиването на правото на собственост на основание разпореждането на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ с процесното имущество е липсата на предвидената в закона форма – писмена, с нотариална заверка на подписите, като така формулирания въпрос не е обусловил крайния извод за неоснователност на твърдението за наличието на право на собственост за ищеца по делото и е неотносим към въведения между страните спор.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице сочените касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-85/16.10.2009 година, постановено по гр.д. №176/2009 г. от Окръжен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение №24/13.02.2009 г., постановено по гр.д. №436/2007 г. от Районен съд – Айтос.
Председател: Членове: 1. 2.