О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 294 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Т. Д.” О. [населено място] против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2548 от 18.11.2013 год., по ч.т.д.№ 3807/2013 год., с което е потвърдено определението на СГС № 6084 от 30.09.2013 год., по т.д.№ 5008/2013 год. за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател искова молба вх.№ 98339 от 03.09.2013 год., поради неотстранена в срока нейна нередовност и за прекратяване на образуваното въз основа на същата производство по т. д. № 5008/2013 год..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.366 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Позовавайки се на представената честна икономико-техническа експертиза, в съдържанието на която като Приложение № 4 към исковата молба е приложена количествено –стойностна сметка частният касатор възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд, че същата е нередовна, поради неизпълнение на разпореденото от чл.366 ГПК. Допълнително е изложил и доводи, че неуточняване размера и периода на претенцията за мораторна лихва и неприлагане на платежен документ за внесената държавна такса по един от съединените искове, не са обстоятелства, обуславящи връщане на исковата молба, като нередовна.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване към които чл.274, ал.3 ГПК препраща приложното поле на касационния контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал., т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, които доуточнени от настоящата инстанция, в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са: 1. „Може ли да се прекрати производството по делото, заради неотстранена в срок нередовност на исковата молба – неизпълнение на дадените от съда указания при оставянето и без движение?”; 2. ”Следва ли да се прекрати производството по делото и по предявения иск за главница, заради нередовност на исковата молба в частта и относно претенцията за мораторна лихва?”; 3.”Представянето на справка по чл.366 ГПК процесуална предпоставка за допустимостта на иска ли е, или е въпрос на неговата основателност?” и 4.” Следва ли да се посочва размера на претендираната лихва за забава, когато периода е от момента на длъжниковата забава до окончателното и изплащане?”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че прекратяването на производството по делото на осн. чл.129, ал.4, във вр. с ал.3 ГПК е правилно, тъй като в указания от решаващия съд срок констатираната в хода на производството по делото нередовност на исковата молба не е отстранена. Изложени са в тази вр. съображения, че макар и разпореждането на СГС за оставяне на производството по делото без движение за заплащане на държавна такса по главния иск да е погрешно, предвид съдържащото се на л.6 платежно нареждане за постъпила по сметка на СГС сума от 2 485.75 лв., то обстоятелството, че останалите, дадени на ищеца указания – за конкретизиране на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за внасяне на дължимата за последния държавна такса и за представяне на справка по чл.366 ГПК, която последна, с оглед поддържаното основание на главния иск е следвало да бъде определена за сторените разходи на труд и материали за всяка от извършените работи по пера са останали неизпълнени е достатъчно, за да обоснове приложение на разпоредената от законодателя процесуална санкция – връщане на нередовната искова молба и прекратяване на образуваното въз основа на същата производство по делото.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по втори и третия от поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси, които са релевантни за крайния правен резултат по делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По отношение на същите настоящият състав на ВКС приема следното:
Вярно е, че съгласно чл.366 ГПК ищецът в производството по търговски спор, какъвто е разглежданият от СГС, е длъжен да представи справка съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на предявения иск, която макар да не е предпоставка за допустимостта на предявения иск е основание за редовността на самата искова молба. Законодателят, обаче, не е изрично определил вида на същата, поради което характер на справка по см. на чл.366 ГПК притежава всеки документ, съдържащ сочените данни, вкл. изготвена количествено – стойностната сметка. Предвид отговора на така поставения правен въпрос следва да се приеме, че като е представил под формата на Приложение № 4 конкретна количествено – стойностна сметка за отделните видове СМР, още с подаване на исковата си молба ищецът [фирма], настоящ частен жалбоподател е изпълнил изискването на процесуалния закон и дадените му в тази вр. указания по реда на чл.129, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК от СГС са незаконосъобразни, поради което не могат да обосноват правен извод, че неизпълнението им води до осъществяване на основанието по чл. 129, ал.3 ГПК, както неправилно е приел въззивният съд.
Не обосновава правен извод за наличие на основанието по чл.129, ал. 4, във вр. с ал.1 ГПК и обстоятелството, че подадената от ищеца искова молба е нередовна по отношение на един от обективно кумулативно съединените искове. Както последователно поддържа в практика си ВКС обстоятелството, че всеки един от тях може да бъде предявен и самостоятелно, като по преценка на решаващия съд те могат всякога да бъдат разделени и по всеки един да се образува отделно производство, означава, че когато нередовността, респ. десезирането на съда, засяга един от обективно кумулативно съединените искове, делото се прекратява единствено относно този иск.
Затова определението на СГС за връщане на исковата молба и по отношение на главния иск, с оглед безспорно неотстранената в определения от СГС срок нередовност на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – неконкретизиран период на длъжниковата забава и невнесена държавна такса, е неправилно и потвърждаването му от Софийски апелативен съд е в нарушение на процесуалния закон.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с разпоредбата на чл.366 ГПК законодателят не е въвел императивно изискване за ищеца да посочи по пера всяка от извършените СМР, разходите за вложени за осъществяването и количество материали и труд, освен ако не се касае до частично предявен иск, или се претендират само някои от извършените строителни работи, което разрешение се налага от целта на тези частични претенции, поради което изразеното в противен смисъл разбиране на Софийски апелативен съд не следва да бъде споделено.
Или, както е прието в постановеното по реда на чл.708/18.10.2012 год., по ч.гр.д.№ 659/2012 год. на ІV г.о на ВКС, практика, която настоящият съдебен състав споделя изцяло и счета при определените предпоставки за относима и в хипотеза на производство по чл.365 и сл. ГПК, когато ищецът претендира стойността на всички извършени работи или обезщетение за тях, то не е необходимо той да оценява същите отделно и по пера, извън общо заявената сума, която ще подлежи на обсъждане по съществото на спора.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2548 от 18.11.2013 год., по ч.т.д.№ 3807/2013 год..
ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2548 от 18.11.2013 год., по ч.т.д.№ 3807/2013 год. и потвърденото с него определение на Софийски градски съд № 6084 от 30.09.2013 год., по т. д.№ 5008/2013 год. в частта, с която е прекратено производството по предявения от „Т. Д.” О., [населено място] срещу [фирма], [населено място] главен иск за заплащане на сумата 62 143.85 лв. и искова молба вх. № 98399/03.09.2013 год. в тази и част е върната обратно на ищеца.
ВРЪЩА делото в посочената по- горе част на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение на Софийски апелативен съд в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: