2
Определение по т.д.№ 2814/2015 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№285
София, 19.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесет декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2814 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от С. В. К., чрез адв.Л. Г. Г. – неин процесуален представител, за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, тъй като присъждането на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, съобразно на заплатеното адвокатско възнаграждение е неправилно, поради противоконституционност на разпоредбата. Противоконституционността се състои в това, че пострадалият от ПТП не би следвало да дължи разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията си в полза на застрахователя, срещу когото е насочен прекият му иск за присъждане на обезщетение за вреди. за бъдат присъждани в полза на застраховате.
Ответникът по молбата [фирма] е представил отговор в който сочи, че тя е неоснователна. Разноските на застрахователното дружество за касационната инстанция са присъдени, съобразно обжалваемия интерес, а самото възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С .
Молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След като изиска делото от Софийски градски съд, настоящият състав констатира, че действително на ответника по касация са били присъдени разноски, съобразно внесената държавна такса.
Производството пред ВКС е било образувано по жалбата на С. В. К. срещу тази част от Решение № 884 от 30.04.2015 год. по гр.д.№ 536/2015 год. на Софийския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на [фирма] срещу решението от 05.11.2014 год. по гр.д.№ 14796/2012 год. на Софийския градски съд е отменил първоинстанционния акт частта с която на С. К. по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) е било присъдено обезщетение за сумата над 25000 лв. и до 45000 лв. и е отхвърлил иска в тази му част.
Т.е. обжалваемият интерес е бил 20000 лв. върху който К. не е внесла държавна такса на основание чл.83 ал.2 вр.ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.83 ал.3 ГПК има за обхват само съдебните разноски (държавна такса, призоваване, депозит за експертиза и пр.). Тя не се простира по отношение на разноските, които е направила другата страна в процеса и не изключва прилагането на чл.78 ал.3 ГПК. Присъждането на разноски е поискано своевременно, доказателства за плащането им са представени, като възнаграждението е в минималния размер, съобразно Наредба № 1/2004 год.
Предвид на горното като счете, молбата за неоснователна, ВКС – Търговска колегия, І т.о., по реда на чл.248 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на С. В. К. за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.