Определение №412 от 28.5.2014 по търг. дело №3591/3591 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 412

С., 28.05.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април пред две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3591 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗД [фирма] срещу Решение № 277 от 29.05.2013 год. по т.д.№ 340/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на застрахователното дружество срещу решението от 10.12.2012 год. по т.д.№ 110/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд с което ПзОС, произнасяйки се по субективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 КЗ, предявени от Д. Стоянова П. и И. К. П. ги е счел за основателни, съответно до 80000 лв. за ищцата и 50000 лв. за ищеца – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на техния наследодател К. П..
К. П. е починал в резултат на ПТП, дължащо се на виновно поведение на Ж. П. – водач на л.а. „Форд” мод.”Торнео конект” с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма]. Виновният водач е конституиран, като трето лице помагач на ответника по делото и срещу него има предявен обратен иск, който е уважен да размера на 14120 лв.
Посочените в тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са 5 бр.: 1./ Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението; 2./Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК; 3./ Значението на икономическата конюнктура в страната за определяне размера на обезщетението; 4./ Може ли при прилагане на едни и същи критерии по чл.52 ЗЗД съдилищата да присъждат драстично различаващи се по размер обезщетения; 5./ Ако в доклада по чл.375 ал.1 ГПК съдът е указал на страна по делото, че върху нея е доказателствената тежест за определен факт, може ли този факт да се приеме за недоказан, ако въззивната инстанция приеме, че доказателствената тежест е върху другата страна.
Съдебният състав счита, че по отношение на посочените въпроси не е налице която и да е от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Преди всичко, нормата на чл.154 ал.1 ГПК е ясна и не поражда противоречиво тълкуване – установяване на фактите по защитното възражение на ответника-касатор за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците е в тежест на страната, която черпи права от него. Дали първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалната норма, размествайки доказателствената тежест е извън обсега на касационната проверка. От това следва, че по отношение на въпросите по п.2 и п.5 от изложението, приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Това е така и по отношение на останалите три въпроса, свързани с прилагането на чл.52 ЗЗД. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедливост. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликт. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания или отражения върху психиката на близките на пострадалия (както е в случая) няма.
В представените по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговори на Д. и И. П. и на третото лице помагач Ж. П., няма искания за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 277 от 29.05.2013 год. по т.д.№ 340/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар