2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
С., 21,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 932 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ат. Б., като ЕТ с фирма Л.Б.-С. – [населено място], общ. С., която се намира в приложеното ч.т.д. № 506/2010 г. на ВКС-І т.о., против решение № 307/15.02.2010 г. по гр.д. № 834/2009 г. на Пловдивски АС, с което се обезсилва решение № 286/9.07.2009 г. по т.д. № 706/2008 г. на Пловдивски ОС в частта, с която е отхвърлен иска на касатора против О.-С. за признаване на установено, че договорът за концесия е действащ и не е прекратен от общината поради виновно неизпълнение от ЕТ, а в останалата част за разноските се потвърждава решението.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че разрешения от съда съществен процесуалноправен въпрос: Допустим ли е установителен иск за установяване валидността на концесионен договор?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. На следващо място се твърди, че е налице недопустим съдебен акт, тъй като записаното в мотивите на решението се различавало от петитума на иска.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. С посоченото решение разпоредбата е обявена за противоконституционна относно думата съществен.
По така формулираният от касатора въпрос, въззивният съд не се е произнесъл, защото сега за първи път в касационната инстанция се поставя въпросът за валидността на договора, което е недопустимо. Вероятно следва да се има предвид, че един договор може да бъде действителен или недействителен. Друг е въпросът, че действителността на договора е нещо различно от неговото изпълнение, респективно виновно неизпълнение и едностранно прекратяване от изправната страна.
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК се обуславя преди всичко от правен въпрос по който съдът се е произнесъл във въззивното решение. Непосочването на такъв правен въпрос, и който да е от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, тъй като неговия диспозитив възпроизвежда първата част от петитума на исковата молба. В с.з. на 26.01.2009 г. касаторът не е възразил по доклада на делото по чл.146 ГПК, включително и относно правната квалификация по чл.124,ал.1 ГПК, който доклад възпроизвежда проекта за такъв в определение от 6.01.2009 г.
Доводите за неправилност на решението по смисъла на чл.281,т.3 ГПК са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 307/15.02.2010 г. по гр.д. № 834/2009 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: