О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София 24.02.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6539/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Ж. Б., срещу въззивно решение № VІ-86 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 1072/2014 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 20.03.2014 г. по гр. дело № 662/2013г. на Районен съд – Айтос относно уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че закрилата по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ има обективен характер и за приложението и е от значение единствено дали към датата на уволнението работникът или служителят е боледувал от някоя от болестите, посочени в наредбата на министъра на здравеопазването. Изключение се допуска единствено в случай, че работникът или служителят умишлено е въвел работодателя в заблуждение, като без правно значение е дали е уведомил работодателя или е представил документи за болестта. При тези изводи, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на работодателя за неприложимост на закрилата и е потвърдил първоинстанционното решение, с което уволнението е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 3 КТ.
Ответникът по касационната жалба Ч. Ж. А., [населено място], не е изразил становище по жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали работодателят може да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното състояние на съответния работник, ако последният не изпълни задължението си да му предостави медицинска документация, установяваща съответното заболяване; следва ли да се ползва със закрила лице, което е затаило факти и обстоятелства относно здравословното си състояние и не е уведомило за тях своя работодател към момента на възникване на трудовото правоотношение и дали от наличието на същото обстоятелството, може да се направи извод за недобросъвестното му поведение. Според касатора тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е решение №1652/13.02.2004 г. по гр. дело №952/2002 г. на ВКС, I. г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № VІ-86 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 1072/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение на въззивния съд. Те обаче не се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях има задължителна съдебна практика – решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. /решение № 355 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010г, ІV г.о., решение №172 от 30.07.2012 г. по гр.д. № 1285/2010 г., ІІІ г.о. и др. /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и независимо от обстоятелството, дали са представени медицински документи за него. Съобразно задължителната практика, произтичаща от тези решения, работодателят е длъжен да изиска сведения от работниците и служителите, които смята да уволни. При предприемане на действия по уволнение на работник или служител на основанията, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 КТ, между които е и това по чл.333, ал.1, т.3 КТ поради намаляване обема на работа, работодателят събира предварителна информация от работниците и служителите, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 на чл. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. Това задължение работодателят следва да изпълни преди уволнението. Закрилата се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него при възникване на трудовото правоотношение, с изключение на хипотезата, при която работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-86 от 28.07.2014 г. по гр. дело № 1072/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.