О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.287
гр. София, 01.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 180 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на адвокат Н, като процесуален представител на ищците, етажни собственици на жилищна сграда в гр. С., ул. “. № 1* против въззивното определение от 16.02.2009 год. по ч. гр. д. № 914/2009 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната им жалба против определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, с оглед недължимостта на държавна такса в производство по предявен иск за собственост върху имот, възстановен им по ЗВСВНМРСА. Искат същото да бъде отменено с присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й – наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. Жалбоподателите в допълнителната им молба се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, като поддържат становище за противоречива съдебна практика по въпроса за дължимостта на държавна такса по ЗВСВНМРСА, обуславяща необходимостта от произнасянето на касационния съд по него с оглед значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Към изложението не е представена съдебна практика.
Настоящият състав на ВКС, като обсъди доводите в приложеното към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че сочените основания за допускане на касационното обжалване не са налице. Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, е дължи ли се държавна такса в производството по предявения от ищците иск за собственост на помещението в партерния етаж на сградата, като е приел, че в специалния закон, на който се позовават те, не е предвидено осбовождаване от заплащане на държавна такса, а и не са налице основанията за това по чл. 63, ал. 1 ГПК /отм./. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК този въпрос следва да е решаван противоречиво от съдилищата, т. е. наред с обжалвания съдебен акт да са налице влезли в сила други, в които той да е решен по друг начин, каквито в случая не са представени от жалбоподателите. Позоваването на различна съдебна практика не е достатъчно да обоснове извод за наличие на това основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват изложени каквито и да е съображения за възможните хипотези на това основание, а единствено е цитиран текса на закона.
С оглед на изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от адвокат Н частна жалба против въззивното определение № 2* от 16.02.2009 год. по ч. гр. д. № 914/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.