О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 16.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4248 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на П. к. /ПК/ „С., [населено място], [община], представлявана от председателя й М. Т., против разпореждането от 10.05.2013 год. по гр. д. № 434/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната й жалба против въззивното решение като недопустима, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като счита, че при определяне цената на иска следва да се съобрази действителната пазарна оценка на имота и то към датата на постановяване на въззивното решение. Същата е над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер, поради което и тази разпоредба е неприложима. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба против въззивното решение.
Противната страна – [община], чрез процесуалния й представител адв. Н. Г., в писмен отговор оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящият жалбоподател касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота в размер на 4 210.40 лв., видно от мотивите на въззивното решение, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК върнал подадената касационна жалба.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право – чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, при действието на който процесуален закон е предявен установителния иск за собственост на [община] против ПК „С.”, [населено място].
По делото е представено удостоверение от 17.05.2012 год. на общината, установяващо данъчната оценка на спорния имот в размер на 4 210.40 лв. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, като спор по този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по разглеждане на делото, за което по делото липсват данни. Именно въз основа на посочената от ищеца цена на иска, приета от съда и неоспорена от ответника се определя родовата подсъдност и дължимата държавна такса, като относно достъпът до касационно обжалване законодателят не е предвидил различни изисквания от посочените такива за определяне цената на иска.
Поради това и постановеното въззивно решение е по дело с цена на иска, определена по посочената уредба в процесуалния закон, която е под предвидения размер от 5 000 лв. и обосновава извод за недопустимост на касационното му обжалване. Същият се споделя и от настоящата инстанция, като развитите от жалбоподателя доводи за обратен извод са неоснователни. Различията в данъчната и пазарната оценка на спорния имот са ирелевантни, както и обстоятелствата, свързани с промените в тези стойности във времето. Утвърдената съдебна практика приема за недопустимо определяне на цена на иска към момента на подаване на касационната жалба, респ. в производство по обжалване разпореждане за връщането й, въз основа на заключения за различна пазарна оценка на спорния имот, а това произтича и от предвидения в ГПК срок, в който ответникът може да повдигне спор по въпроса за цената на иска и това е най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Възражения в тази насока не са направени от кооперацията, поради което и спорът по този въпрос е преклудиран, а изложените в частната жалба съображения са неоснователни.
Поради горните съображения разпореждането на въззивния съд, с което е върнал подадената касационна жалба против решението с цена на иска под 5 000 лв., е правилно и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с 280, ал. 2 ГПК. Последното следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 10.05.2013 год. по гр. д. № 434/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на ПК „С.”, [населено място], [община], против въззивното решение от 16.01.2013 год. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: