1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр.София, 16.03.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 60 314 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.03.2016г. по гр.д.№4931/2015г. на АС София,с което е уважен иск с правно основание чл.226 КЗ.
Жалбоподателят – „З. к. [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът И. Ц. Н. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е осъдил ЗК [фирма] да заплати на И. Ц. на основание чл.226 от КЗ сумата 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 19.11.2013г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2013г. до окончателното плащане.
Съдът е приел, че видно от постановлението за прекратяване на производството от 10.12.2013г. на Прокурор в РП-В., водачът на л.а. БМВ, И. П., нарушавайки правилата за движение-движил се с несъобразена за пътните условия скорост, е загубил контрол над превозното средство и се ударил в дясно по посока на движението в намираща се сграда, като по този начин причинил по непредпазливост телесни увреждания на возещия се на дясната предна седалка И. Ц., осъществявайки състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „а” и б. „б”, във връзка с чл.342, ал.1 НК. Съдът е счел, че това влязлото в сила постановление, в което са изложени мотиви относно противоправността на деянието и вината, не е задължително за гражданския съд и анализирайки поведението на водача на лекия автомобил, въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд епсчел, че то е противоправно- нарушаващо императивно вменените му задължения от чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съдът е взел предвид и заключението на съдебно-техническата експертиза, според което причина за настъпването на инцидента е както високата скорост на автомобила – 90 км/час, така и разликата в сцеплението на левите колела и десните колела на автомобила, навлезли в пясъчно калните наноси на пътя.
Съдът е приел, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, е била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” за л.а „БМВ”, сключена с ответното дружество, което определя и пасивната му материалноправна легитимация по прекия иск с правно основание чл.226 от КЗ.
По отношение размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, съставът на въззивният съд е съобразил вида и броя на причинените травми: контузия на главата с разкъсно-контузна рана, мозъчно сътресение, счупване на 5, 6 и 7 ребро в лявата гръдна половина, контузия на лявата раменна става и на дясното коляно с кръвоизлив; продължителността и интензивността на свързаните с травмите болки и страдания, установени от съдебно-медицинската експертиза – травмата на главата с мозъчното сътресение , довели до временно разстройство на здравето опасно за живота за период 3 месеца; контузията на лявата раменна става е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за период 1 месец; счупването на ребрата е довело до трайно затруднение на движението на гръдната клетка за около 3 месеца, а контузията на дясното коляно с кръвоизлив е довела до силно затруднено движение за около месец и половина. Съдът съобразил изводите на лекаря, че заради получената съчетана травма ищецът е бил в невъзможност да се обслужва сам в продължение на около 30 дни, както и установеното в този период безсъние, тревожност и затруднения от битов характер. Въззивният съд е отчел също, установеното в процеса обстоятелство, че поради невъзможността за имобилизация на счупените ребра, ищецът е изпитвал продължителни и силни болки, както и вида и продължителността на проведеното лечение- четири дни болничен престой, при който е провеждано медикаментозно лечение; повече от 90 дни домашно лечение, като през първия месец и половина ищецът е следвало да спазва постелен режим, а повече от месец е следвало да се предвижва с патерици.
С оглед на изложените съображения съдът е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца при ПТП на 19.11.2013г. следва да бъде определено обезщетение в размер 26 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли гражданския съд да ангажира отговорност на застрахователя и да уважи пряк иск на пострадалия при положение, че последния не е претендирал имуществени вреди от прекия причинител и допустимо ли е гражданския съд да установява престъпление, при положение, че в случая наказателното производство срещу причинителя на вредите е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК – когато в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Съдът е дал разрешение на същите в съответнствие с практиката на ВКС. В същата, намерила израз в т.2 ТР№2/2010г. ОСТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 14.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 284/2011 г., II т. о., ТК, се приема, че независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се, както правилно е приел и въззивният съд.
В практиката, утвърдена в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 28.05.2009г. по т.д.№768/2008г., ІІ т.о., решение от 10.03.2011г. по т.д.№444/2010г., І т.о., решение от 04.09.2013г. по т.д.№194/2012г.,ІІ т.о., решение от 25.06.2012г. по т.д.№750/2011г., ІІ т.о. и решение от 22.12008г. по т.д.№395/2008г.,ІІ т.о. г. на II т. о. , се приема също така, че деликтът може да се установи не само с присъда, но и протоколът от станалото ПТП доказва същия, т. е. документът се ползва с формална доказателствена сила, а съдът е длъжен да изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно наличието на вреда и размера на отговорността. Приема се също така, че оспорващата страна следва да установи твърденията си, които касаят механизма на ПТП, както и че при това оспорване са допустими свидетелски показания/ в този смисъл решение от 12.02.14 г. по т. д. № 769/12 г. ,на I т. о. и решение от 22.06.2012г. по т.д.№423/2011г., І т.о. г. /. Такова е и даденото разрешение в т. 3 наТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС на ВКС, където е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи. В съответствие с тази практика съдат е приел, че е извършен деликт, от който са последвали вреди за ищеца-ответник по касационната жала, които представляват покрита от застраховка „Гражданска отговорност” щета.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 1000 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.03.2016г. по гр.д.№4931/2015г. на АС София.
ОСЪЖДА „З. компания [фирма] да заплати на И. Ц. Н. сумата 1000 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: