О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 16.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1106 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Българска телекомикационна компания” АД /БТК/ чрез адвокат Н срещу решение от 01.07.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV Б отделение по гр.д. № 2679/2006 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/, по предявени искове на касатора срещу С. П. В. по чл.79 ал.1 ЗЗД за 2824.13 лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за 226.24 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – С. П. В. оспорва касационната жалба в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД за 2824.13 лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за 226.24 лв. от „БТК” АД срещу С. П. В.. Ищецът, сега касатор, претендира сумите, предмет на предявените искове, като дължимо възнаграждение с лихва за забава за ползваната телефонна услуга от ответницата, на която е предоставил по нейно желание телефонен пост срещу заплащане на цени на ”БТК” АД. СРС е отхвърлил исковете, а СГС е оставил в сила решението му. Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, относно наличието на правотношение, по силата, на което страните са уговорили предоставянето на телефонната услуга на посочения в исковата молба телефонен пост, срещу заплащане на възнаграждение. По делото не е представено заявление за откриване на телефонен пост, а само сметки, изготвени едностранно от ищеца. С оглед на тези доказателства въззивният съд е приел наустановена договорна връзка между страните и неоснователност на предявените искове.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допусткане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК дължи ли се заплащане на възнаграждение за извършената работа и полезно вложените материали от поръчващия /абонат/ при прекратяване на договора. Разрешаването на този въпрос, твърди касаторът, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разрешаването на така формулираният въпрос от касатора не е обусловило крайния изход на спора по така предявения иск на договорно основание. Както се посочи по-горе исковете са отхвърлени, тъй като СГС е приел липса на договорна обвързаност между страните, а не дали договорната обвързаност касае договор за поръчка, предоставяне на услуга и т.н. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал възникване на договор с ответницата, при което не би могло да се обсъжда какъв вид е този невъзникнал договор, нито какви са задълженията по него. Щом така формулираният въпрос от касатора не е обусловил решението по спора, няма основание да се приеме и наличие на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касатора, за което и не излага никакви съображния, а само бланкетно препраща.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б отделение по гр.д. № 2679/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.