О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 17,06,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 99 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на ЗПК “Т” , с. К. чрез Р. М. и Е. „К” чрез адвокат С срещу решение № 127/27.10.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.гр.д. № 278/2009 г.
В касационните жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване и двамата сочат хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Жалбите са взаимно оспорени.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Разградски окръжен съд /РОС/ е сезиран с предявен иск по чл.45 ЗЗД от ЗПК „Т”, с. К. срещу Е. „К” за присъждане обезщетение в размер на 80850 лв. – вреди от пръскане с хербициди от ответника със селскостопански самолет. Ищецът твърди, че при извършената от ответника дейност, поради неправилно маневра, ответникът напръскал с хербициди част от засадения с рапица негов блок, в резултат на което била унищожена 90% от същата. РОС е уважил иска за 13262.70 лв., а ВАС е потвърдил решението му по жалби и на двете страни. Преди произнасянето по въззивните жалби, с определение от 14.09.2009 г. ВАС е оставил без уважение доказателствени искания и на двете страни, направени във въззивните им жалби, тъй като е посочил, че доказателствата, които се искат не са нови, разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК изключва възможността за ангажирането им във въззивното производство, пред първата инстанция са направени и уважени всички доказателствени искания на страните, както с исковата молба и отговора на ответната страна, така и в хода на делото. ВАС е приел, че при извършване на дейност по пръскане с хербициди от селскостопански самолет, пилотиран от Е. А. , част от препарата е попаднала в съседен блок, собственост на ищеца, при което била увредена засятата култура – рапица. Спорен е бил само размера на вреди на ЗПК „Трети март. От изслушаните агрономическа и счетоводна експертизи на база съпоставка с получени добиви от рапица за същия район, възможния добив при липса на поразяване с хербициди и приспадане на нанесени от последваща градушка вреди е приет очакван добив от 18054 кг., чиято пазарна стойност би била 13269.70 лв., в какъвто размер е определено и дължимото обезщетение от ответника за нанесените вреди на ЗПК „Т”, с. К.. Като неоснователно е прието възражението на ответника за прихващане с дължима му от ищеца сума за извършени услуги, поради липса на доказателства, установяващи договорни взаимоотношения между страните и право на възнаграждение на ответника от ищеца. Двете касационни жалби касаят решението в цялост:
– на ЗПК „Т”, с. К. касателно отхвърлената част на иска;
– на Е. „К” – касателно уважената част на иска.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280, ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По жалбата на ЗПК „Т”, с. К.:
Обобщава се като въпрос отговорността за непозволено увреждане при вреди в сферата на селското стопанство като се конкретизират още въпросите за нереализиран добив и приложението на ЗОСИ. Въпросът е общ и има теоретичен характер, така както е поставен, макар да има и приложение в настоящия казус, но в рамките на конкретни параметри, очертани от събраните по делото доказателства. Самата разпоредба на чл.45 ЗЗД е достатъчно ясна, по нея има много практика, като не се мотивира наличие на някои от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК свързани с необходимост от ново тълкуване или от промяна на практиката до момента. Нито очакваният добив от селскостопански насаждения, нито опазването на околната среда са нови обстоятелства, налагащи промяна в тълкуване на отговорността за непозволено увреждане и обезщетяване на вредите от същото. Следователно, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тази жалба.
По жалбата на Е. „К”:
Като съществен процесуален въпрос този касатор сочи въпроса за предпоставките и процедурата по събиране на нови доказателства пред въззивния съд. Този въпрос касае неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, което не би могло да се обсъжда на настоящия етап. Следва само да се посочи, че съдът е изложил съображения за недопускане на нови доказателства, мотивирайки се, че тези доказателства не са нови и разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК изключва възможността за ангажирането им във въззивното производство. Доколко това е така би се проверило само след допускане на касационно обжалване, но не е основание за допускане на такова. Касаторът не излага никакви съображения, обосноваващи приложение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо и по тази жалба не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на ВАС. Поради недопускане и на двете касационни жалби съдът не присъжда разноски на нито една от страните, макар да са поискани такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127/ 27.10.2009 г. на Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 278/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.