О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 15.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 1862/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д., чрез адвокат В. С., срещу въззивно решение № 60 от 19.01.2017г. по в. гр. дело № 2098/2016г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Сочат се и се прилагат конкретни решения на ВКС. Поставят се следните въпроси : 1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото; 2. Чия е тежестта за доказване, че трето лице, осъществяващо фактическа власт върху спорния имот, не владее за себе си, а държи имота за ответника; 3. Следва ли да се докаже от ищеца наличието на облигационно отношение между ответника и третото лице, за да се приеме, че третото лице държи имота за ответника по делото и ако същото не бъде доказано може ли съдът да обоснове решението си, предполагайки наличие на такава облигационна връзка; 4. Може ли съдът да уважи ревандикационния иск само в установителната му част и при липса на доказателства ответницата да владее имота, да го отхвърли в осъдителната – за предаване на владението. В изложението се твърди, че въззивният съд е приел наличие на облигационна връзка между ответницата и осъществяващата фактическа власт върху имота нейна майка, без да е налице твърдение на някоя от страните и при липса на доказателства от страна на ищеца, е приел, че третото лице не владее за себе си, а държи имота за ответницата по делото. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба К. Д. Б. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 15.04.2016г. по гр.д. № 3264/2015г. на Варненския районен съд /поправено с решение от 22.07.2016г./, в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Д. Б. срещу В. Н. Д. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на подробно описан недвижим имот, съставляващ реална част с площ от 68 кв. м. от ПИ 000070, целият с площ 16.353 дка, м.Стара гара”, [населено място], [община]. Постановено е друго, с което В. Н. Д. е осъдена да предаде на К. Д. Б. владението на същия имот. Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка № 3038/2016г. по гр.д.№3264/2015г., с която е допусната такава като в диспозитива му е признато за установено по отношение на В. Д., че К. Б. е собственик на процесната реална част като необжалвано е влязло в сила. Ищцата е собственик на ПИ № 000070, находящ се в землището на [населено място], [община], на основание договор за покупко – продажба, сключен на 03.07.2013г. по реда на ЗОбС. Ответницата е собственик на съседния имот с № 000107. Спорът между страните относно правото на собственост на процесната реална част е разрешен с влязлото в сила решение на РС. От заключението на СТЕ е установено, че ПИ № 000107 е ограден, като в него се включва и реална част от притежавания от К. Б. имот, която част е с площ от 68 кв. м. Въз основа на кредитираните от съда показания въззивният съд е приел, че фактическата власт върху имота на ответницата включително и върху присъединената към него процесна част от 68 кв.м. се осъществява от нейната майка и от нейния брат. Ответницата Д. владее чрез майка си и брат си, тя няма правно основание да е в процесния имот и с оглед на това е уважен като основателен осъдителният иск за предаване на владението.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.
Поставеният от касатора първи въпрос не може да предпостави допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, вкл. и посочената от касатора, за задължението на въззивния съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това с оглед оплакванията във въззивната жалба, трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. В този смисъл е и практиката на ВКС, вкл. приложената от касатора, както и решение № 138/03.10.2017г., гр.д. № 5037/2016г. на III г.о.; решение № 354/30.10.2015г. по гр.д. 1398/2015г., ІV г.о., решение № 7/08.02.2012г., гр.д. № 510/2011г. на II г.о. и пр. В случая въззивният съд е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото /свидетелски показания и техническа експертиза/ и е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той е преценил събраните по делото доказателства с оглед твърденията на страните и въз основа на тях е направил извод, че ответницата владее имота, като е допуснала в него своята майка на облигационно отношение, т.е. владее чрез майка си.
Не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория и третия въпрос. Приложените от касатора решения са неотносими към конкретния случай, доколкото се отнасят до спорове по чл. 249 ЗЗД. Решение по гр.д. № 2374/2008г., І г.о. е по постановено по молба за отмяна на решение по чл.231,ал.1,б”а” ГПК /отм./, с което е отхвърлен иск за присъждане на вреди от неизпълнение на договорно задължение, тъй като между страните не е установен заем за послужване. В решение по гр.д. № 4979/2007г.,V г.о. е прието, че ищецът, претендиращ на основание чл. 249, ал.1 ЗЗД връщане на процесния имот, носи доказателствената тежест да установи, че между страните е постигнато съгласие, обхващащо съществените условия на заема за послужване. По предявения по делото иск по чл. 108 ЗС ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на производството владението е предадено на ищеца. Доказателствената тежест, че трето лице владее без правно основание е на ищеца. В разглеждания случай при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и с оглед събраните по делото доказателства, съдът е направил решаващите си изводи, че ответницата не се намира в процесния имот, но това не изключва качеството й на владелец, тъй като държи имота чрез майка си. Ответницата е допуснала в имота своята майка – било на основание договор за наем или договор заем за послужване, като предоставяйки ползването, е преотстъпила упражняването на фактическата власт като елемент от факта на владението. Така упражняваната от майката фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, както е констатирал и въззивният съд от събраните гласни доказателства. След като е приел, че са установени всички предпоставки на иска по чл. 108 ЗС – че ищецът е собственик на процесния имот, а ответникът чрез своята майка го владее без правно основание, съдът е уважил иска.
Четвъртият въпрос също не отговаря на предпоставките за допускане до касационно обжалване. На първо място следва да се има предвид, че касаторът не спори, че решението на първоинстанционния съд в установителната част е влязло в сила. Съобразно ТР 4/14.03.2016г. по т.д. №4/2014г. ОСГК, ВКС, т. 2А искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, съдържащ две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението. Съдът, сезиран с иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца и с отделен осъдителен диспозитив за предаване на владението.
В настоящия случай въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение е влязло в сила в неговата установителна част и с него е прието, че ищцата е собственик на имота. Въззивният съд е установил, че имотът е във владение на ответницата. При липса на доказателства ответницата да владее на правно основание, противопоставимо на собственика, и в съответствие с посочената съдебна практика, въззивният съд е постановил отделен диспозитив за осъждане на ответницата да предаде владението върху спорния имот.
Последната част от изложението съдържа доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроси, касаещи правата на трето за делото лице – майката на ответницата и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по настоящия спор спрямо нея. Тези въпроси са неотносими, тъй като касаторът не може да релевира чужди права пред съд, извън изрично предвидените в чл. 26, ал. 2 ГПК случаи.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответника по касационната жалба К. Д. Б. в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.01.2017г. по в.гр. дело № 2098/2016г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. Д. да заплати на К. Д. Б. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 600 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: