О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 17.01.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2399 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 15 от 8.02.2019 год. по гр. д. № 670/2018 год. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 4.07.2018 год. по гр. д. № 61/2017 год. на Старозагорския окръжен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Ю. Н. М. срещу А. С. П., В. Т. Д. и И. К. Д. иск по чл. 24, ал. 4 СК за прогласяване по отношение на нея за недействителна сделката по нот. акт № 61/2016 год., по силата на която А. С. П. е продал на ответника В. Д. по време на брака му с И. Д. недвижим имот, представляващ жилищна сграда, завършена до етап „груб строеж”, със застроена площ 203.18 кв. м., построена в поземлен имот за индивидуално застрояване с площ от 1.960 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], м. „К.” представляващ имот № *, при описаните граници, поради разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ чрез възмездна сделка на единия съпруг, като неоснователен и недоказан.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Ю. Н. М., чрез пълномощниците й адвокатите М. К. и М. Г. от АК-Х. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът й бъде уважен, с присъждане на направените разноски за всички инстанции.
Ответникът А. С. П., чрез пълномощника му адв. П. К., по съображенията в писмения му отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски, съгласно представения списък.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго решение, с което искът по чл. 24, ал. 4 СК е отхвърлен, въззивният съд приел, че жилищната сграда, предмет на разпоредителната сделка между ответниците, е построена на етап „груб строеж” преди сключването на брака между ищцата и първия ответника на 7.10.2011 год. Този извод е обоснован със зачетената доказателствена сила на представения по делото акт обр. 14 от 20.09.2011 год., по отношение на който не е открито производство по оспорването му съгласно чл. 193 ГПК. Това писмено доказателство относно установяване момента на построяване на сградата в груб строеж кореспондира и със събраните гласни доказателства – свидетелите Цв. Б., Сл. П. установяват поставянето на покрива на сградата през лятото на 2011 год., по повод на което е имало и тържество. Съдът е изложил съображения относно некредитирането на останалите свидетелски показания – поради заинтересоваността с оглед роднинските отношения на свидетеля Г. Г. с ищцата, както и противоречие на показанията му с писмените доказателства относно актуване на строителните работи, и неубедителност и разминаване в датите и годините в показанията на свидетеля Д. К., който е и във влошени отношения с ответника П. по повод работата му по време на строителството на обекта.
Съдът приел, че по време на брака на ищцата и ответника П. е извършено преустройство, съгласно допълване на разрешението за строеж /със заповед от 4.08.2015 год./, по повод изменения в одобрения инвестиционен проект относно строеж на гараж на първото ниво на сградата, преустройство в разпределението на двете нива и на неизползваемото подпокривно пространство в трети мансарден етаж, довело до увеличение на РЗП на еднофамилната жилищна сграда, в т. ч. на ЗП на първото ниво на същата. Това преустройство не е довело до възникването на нов обект, поради което няма вещноправен ефект, а само поражда облигационни отношения. Изводите са обосновани и с приетото заключение на техническата експертиза.
Следователно, изводът на въззивният съд за липса на съпружеска имуществена общност върху построената жилищна сграда, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка между ответниците, е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността преди сключването на брака на 7.10.2011 год. с построяването на сградата в „груб строеж”, съгласно пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ, респ. липса на съсобственост поради придобиване на сградата в изключителна собственост от ответника П.. Този извод обосновава неоснователността на предявения от ищцата иск по чл. 24, ал. 4 СК, тъй като не е налице разпореждане на единия съпруг с обща недвижима вещ.
Касаторката Ю. М. се позовава в приложеното изложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирани процесуалноправни въпроси относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички възражения и доводи на страните /въпрос № 1/, да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви, вкл. по доводите във въззивната жалба /въпроси № № 2-4/ с позоваване на противоречие с цитираната съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава. По поставения въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въведени твърдения едва във въззивната жалба, без да са изложени от въззивника съображения за приложението на чл. 266 ГПК” се поддържа противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно оспорване на частен писмен документ и задължението на въззивния съд да открие производство по оспорването му в контекста на изложени съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по отношение оспорването на този документ. Същото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и по формулирания материалноправен въпрос: „Кога възниква вещноправния ефект на собственост върху изградена в груб строеж сграда по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ при хипотезата на издадено строително разрешение и впоследствие издадено в процеса на строителството допълване на основание чл. 154 ЗУТ на строителното разрешение, с което се променят параметрите на сградата откъм застроена, разгъната площ, височина на зидовете и нова покривна конструкция”. И „Може ли да се приеме, че допълването на строителното разрешение се приравнява на разрешение за строеж на надстрояване и пристрояване или при надстрояване и пристрояване следва да се издаде ново разрешение за строеж с нов инвестиционен проект ?”
Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по изложените в касационната жалба основания.
Касационно обжалване не може да се допусне, поради липса както на общото, така и на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място не е налице формулиран от касаторите правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед разясненията в тази насока по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен ясно и точно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Липсата на такъв формулиран правен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание за допускане на касационното обжалване, представлява пречка то да бъде допуснато. Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси представляват позоваване на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които по своята същност са касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Сочената като противоречива съдебна практика при липса на поставени правни въпроси е неотносима и не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване, тъй като настоящата инстанция не може да се произнесе по въпроса за селекцията на касационната жалба, обусловена от изрично предвидените в закона основания.
Поставените в изложението материалноправни въпроси също нямат значението на правни въпроси, които да са обсъждани от съда, а и да са обусловили решаващата му воля, от една страна, а от друга – не се сочат конкретни съображения относно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. По въпроса относно момента на възникване на вещното право на собственост върху изградена в груб строеж сграда произнасянето на въззивния съд кореспондира с разясненията в ППВС № 5/72 год. относно определяне момента на придобиването на имота с оглед общите правила за прехвърлителното действие на придобивния способ, обуславящ принадлежността на вещното право, в зависимост от момента на построяването на обекта върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг. В т. 4 от същото постановление е прието, че се включва в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия. В настоящия случай, въз основа преценка на събраните доказателства, съдът приел хипотезата да е различна – сградата е построена в имот, лична собственост на единия съпруг, преди сключване на брака, т. е. установените различни факти обосновавате различен правен извод, правилността на който не може да се обсъжда в настоящето производство.
Поставеният процесуалноправен въпрос относно оспорването на частен писмен документ и задължението на въззивния съд да открие производство по оспорването му в контекста на изложените съображения за допуснати процесуални нарушения също не може да обоснове релевираното основание за допускане на касацията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът не се е произнасял по така формулираните въпроси, а е зачел доказателствената сила на представения документ съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като приел за неправилно изключването му от първоинстанционния съд като доказателство по делото. Освен това, изводът на съда за момента на построяване на сградата в груб строеж не е обоснован единствено от това писмено доказателство, а въз основа преценката на всички събрани по делото доказателства относно този факт. Поради това и поставеният въпрос не е обуславящ, а е относим към правилността на извода на съда за приемане на фактите за установени въз основа на това доказателство, с оглед изложените съображения за допуснати процесуални нарушения, които не са предмет на обсъждане в настоящето производство.
Не е налице също релевираната от касаторката очевидна неправилност на въззивното решение, нито някое от останалите основания за служебно допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касация, предполага наличието на такива пороци на обжалваното решение, които с оглед степента им на проявление да могат да бъдат констатирани от касационния съд на настоящия етап на произнасянето, без да се налага извършване на какъвто и да е анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. В случая не се констатира приложение на закона в смисъл, противоположен на вложения от законодателя, нито да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито да е допуснато нарушение на основни начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което обжалваното решение не е очевидно неправилно.
Поради горните съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а с оглед този изход касаторката следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 3 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и приложения списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 15 от 8.02.2019 год. по в. гр. д. № 670/2018 год. по описа на Пловдивския апелативен съд по подадената от Ю. Н. М. от [населено място], чрез пълномощниците й адвокатите М. К. и М. Г. от АК-Х., касационна жалба против него.
Осъжда Ю. Н. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, сем. М., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 – адв. М. К., да заплати на А. С. П. от [населено място], [улица], ет. 13, ап. 48 направените в настоящето производство разноски в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: