Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
20_18_opr_chj_274(3)p2&570_inscription_ctr_matrim.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 07.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31.01.2018 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 20 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. Т. и нотариус Ю. К. – К. с рег.№ 434 на нотариалната камара срещу определение № 2745 от 24.10.2017 г., постановено по гр. д. № 2007 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение на съдия по вписванията на основание чл.32а,ал.2 ПВ, с което е отказал да впише брачен договор.
За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията е приел, че нотариусът, който е поискал вписването, не е представил удостоверение за данъчна оценка на имота по чл.264 ДОПК за липса на непогасени задължения от собственика.
За да постанови обжалваното определение, съставът на окръжни съд е приел следното:
За вписване е бил представен брачен договор между Д. Х. Т. и Е. Д. Т. за уреждане на имуществените им отношения на основание чл.37,ал.3 СК с нотариално заверени подписи, с които приемат, че съпругът е изключителен собственик на идеални части от поземлени имоти, придобити по време на брака с лични средства, които имат извънсемеен произход и запазват законовия режим на съпружеска имуществена общност на останалите имуществени отношения.
Съдията по вписванията се произнася при условията на едностранно охранително производство. Проверката е ограничена до формалните изисквания за редовност на документа и приложенията към него. Брачният договор отговаря на изискванията на чл.39,ал.1 СК и подлежи на вписване на основание чл.19,ал.1 СК.
В съответствие с постановеното в ТР № 7 /2012 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията е приел, че договорът е съставен съобразно изискванията за форма и с идентификацията на страните и имота съгласно чл.6,ал.1,б.„а“ и „в“. ПВ и попада в обхвата на подлежащите на вписване актове по чл.4 ПВ.
Извън предмета на проверката е съдържанието, удостоверено от нотариуса, относно уредбата на имуществените отношения, доколкото няма изрично законово основание да бъде извършена при постъпване на искане за вписване. При обжалване на акта съдът осъществява проверка на формалните изисквания, без да разглежда вида на имущественото право.
Непредставянето на удостоверение за данъчна оценка на имота с променено предназначение /видно от приложените към жалбата скици и удостоверения /с данни за погасени /непогасени данъчни задължения е основание да бъде отказано вписването на акта. Представлява нередовност на молбата за вписване по отношение на която е неприложимо производството по чл.129,ал.2 ГПК.
Представените нови доказателства не могат да бъдат съобразени при разглеждане на жалбата.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда въпрос : дали това, че съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, заявен за вписване, означава, че при преценка дали за представения за вписване брачен договор е необходимо въобще да се приложи разпоредбата на чл.264,ал.1 ДОПК, не следва да прецени съдържанието на договора, за да прецени дали с договора се прехвърлят или учредяват вещни права или са налице останалите хипотези, визирани в хипотезиса на разпоредбата на чл.264,ал.1 ДОПК?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ.
По този въпрос на настоящия състав не са известни разрешения в решения и определения на ВКС, поради което приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По въпроса настоящият състав приема, че съдията по вписванията не може да прецени дали за вписването на представения за вписване брачен договор е необходимо да бъдат представени предвидените в чл.264,ал.1 ДОПК удостоверение за данъчна оценка на имота, в която се отразява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, както и декларация на прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения, без да прецени дали с брачния договор е осъществена някоя от хипотезите, визирани в хипотезиса на разпоредбата (на чл.264,ал.1 ДОПК). Съдията по вписванията ще следва да тълкува съдържанието на брачния договор, за да установи, дали с него се уговаря прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти между съпрузите. Единствено в тези случаи разпоредбата изисква декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и данъчна оценка на недвижимия имот, в които се удостоверява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота.
Възможни са хипотези, в които между съпрузите не се уговаря разпореждане с права. Такива са хипотезите на преобразуване на лично имущество, предвидени в чл.23 от СК и чл. 21 от СК от 1985 г. (отм.). Такива уговорките на съпрузите имат установително, а не прехвърлително действие в отношенията им. Те съдържат съгласието на съпрузите относно факти, на които законът придава правно значение – че определени вещни права придобити по време на брака при действието на СК или определени вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити по време на брака при действието на отменения СК, не са част от съпружеската имуществена общност, а са лично имущество на единия съпруг, защото са придобити с негово лично имущество, според предвиденото определение за лично имущество (чл.22 от СК и чл. 20 от СК от 1985 г. (отм.).
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав намира частната жалба за основателна.
В случая нотариусът е удостоверил подписите и съдържанието на брачен договор, с който сключилите го страни Д. Х. Т. и Е. Д. Т. са установили в отношенията си, че Д. Х. Т. е едноличен собственик на придобити по време на брака чрез три правни сделки от 2016 г. и 2017 г. идеални части от недвижими имоти (имотите и сделките са надлежно индивидуализирани в договора), тъй като са придобити с лични средства на Д. Т., които имат извънсемеен произход, поради което придобитото имущество представлява трансформация на лични средства и е лична собственост на Д. Т.. Съпрузите са уговорили също, че за всички други имуществени отношения помежду тях е валиден законовия режим на общност. В договора е посочена сумата, на която възлиза данъчната оценка на имотите. Нотариусът е изискал от съпрузите да подпишат декларации по чл.264 ДОПК.
При тълкуване на уговорките на страните съгласно правилото на чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че с тях не се уговаря прехвърляне или учредяване на вещни права между съпрузите, а се постига съгласие, че определено придобито по време на брака недвижимо имущество, е придобито с лични средства само на единия съпруг, че това представлява трансформация на лични средства и имуществото е лична собственост на единия съпруг. С уговорката съпрузите се съгласяват относно факти, на които законът придава правно значение за имуществените им отношения (чл.22 и чл.23 СК).
Поради това, че с брачния договор не се уговаря прехвърлянето или учредяването на вещни права между съпрузите, правилото на чл.264,ал.1 ДОПК не изисква от съдията по вписванията данъчни оценки на имота, издадени поотделно на името на всеки един от съпрузите, с отбелязвания, че нямат непогасени данъчни задължения, за да впише договора. Наличието на данъчни оценки, в които фигурира името на съпруга, на чието име са придобити и отбелязването в тях за липса на непогасени задължения, е достатъчно. Същото се отнася и до декларациите по чл.264,ал.1 ДОПК. В случая са представени удостоверения за данъчна оценка, в които фигурира името на Д. Т. с отбелязвания, че няма непогасени данъчни задължения. Представени са и декларации по чл.264,ал.1 ДОПК и от двамата съпрузи.
При извод, че останалите изисквания за вписване са налице, договорът следва да бъде вписан.
За пълнота следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд, че представените нови доказателства не могат да бъдат съобразени при разглеждане на жалбата, противоречи на разпоредбата на чл.278,ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, заедно с потвърденото от него определение на съдия по вписванията и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде постановено вписването на брачния договор.
В настоящото производство не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване определение № 2745 от 24.10.2017 г., постановено по гр. д. № 2007 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Отменя определение № 2745 от 24.10.2017 г., постановено по гр. д. № 2007 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него определение на съдия по вписванията.
Вместо това постановява брачният договор, сключен между Д. Х. Т. и Е. Д. Т., с нотариална заверка на съдържанието и подписите от 24.08.2017 г., извършена от нотариус Ю. К. – К. с № 434 на нотариалната камара, да бъде вписан в службата по вписванията към Варненския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.