2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5058 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. Д. М., с адрес в [населено място], чрез адв. И. В.-П., преупълномощена от особения му представител адв. Т. Г., против определение № 2426 от 24 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3604 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено разпореждане № 18789 от 2 май 2017 г., постановено по гр.д. № 10976 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което е върната подадената от М. искова молба и е прекратено образуваното по нея съдебно производство.
В частната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил доводите за неправилно приложение на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, на Международния пакт за граждански и политически права и на Х. за основните права на ЕС, като в нарушение на тези норми съдът не е уважил изричното му желание за провеждане на открито съдебно заседание по делото с оглед принципа за непосредственост. Твърди се, че в нарушение на закона и практиката на ВКС съдът не е съобразил, че при движението на исковата молба пред първа инстанция не е било разгледано искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ. Поддържа се искане за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК до Съда на Европейския съюз. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се претендира, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 101 от 23.02.2017 г. по ч.гр.д. № 592/2016 г., ВКС, ГК, IV г.о. и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С обжалваното определение е съобразено, че производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на М., с която се претендира присъждането на обезщетение в размер на 50000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от мълчалив отказ в производство по чл. 65 НПК, както и отхвърляне на негова жалба от председателя на Специализирания наказателен съд. С разпореждане от 27 октомври 2016 г. на М. е даден срок да уточни срещу кого предявява иска си и да посочи конкретно в какво се изразяват неимуществените вреди. С молба от 10 ноември 2016 г. М. е поискал да му се изпрати препис от исковата молба в затвора, тъй като е завел много дела срещу посочения съд и не знае настоящото дело за кои обстоятелства и по коя искова молба е образувано. Съдът е приел, че процесуалният закон не предвижда задължение да уведомява ищеца за образуваните от него дела, а неизпълнението на указанията във връзка с уточнение на твърденията на ищеца е основание за връщане на исковата молба. Счетено е, че неяснотата на претенциите прави невъзможно и недопустимо произнасянето по молба за предоставяне на правна помощ, част от което е преценката дали интересите на правосъдието налагат допускането й.
За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба, въззивният съд приема, че в предоставения на ищеца срок той не е изпълнил указанията да уточни обстоятелствата, на които основава иска си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Счетено е, че съдът не е длъжен да изпраща препис от исковата молба на самия ищец, нито безусловно да допусне правна помощ, само когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв, но е необходима още известна яснота на искането за съдебна защита. Изложени са също мотиви, че по редовността и допустимостта на иска съдът по правило се произнася в закрито съдебно заседание.
Първият и третият от поставените въпроси не са обусловили изхода на спора. Пита се: допустимо ли е при констатирани пороци (нередовност) на исковата молба, същата да бъде върната преди произнасяне на съда по изрично направено искане за допускане на правна помощ, като се има предвид факта, че ищецът се намира в място за лишаване от свобода и не може да се запознае с материалите по делото, съответно да изпълни указанията на съдебния състав във връзка с чл. 127 ГПК, и при положение, че същият отговаря на условията, въведени в хипотезата на чл. 83 ГПК; правните норми на европейското право, ратифицирани от Република България, дерогират ли правните норми на националното законодателство, и длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство. Обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание в място за лишаване от свобода, не обуславя наложителност от различно приложение на процесуалните правила относно границите на служебното начало в гражданския процес и неговото конкретно проявление при отстраняване на нередовностите на извършените от страната процесуални действия. Не се установява от настоящия съдебен състав и съдебна практика, която да налага отклонение от правилото, че препис от исковата молба се връчва само на насрещната страна в производството. Доброто и надлежно организиране на воденето на собствените им дела е част от дължимата лична грижа на страните в процеса. Тези положения настоящия състав не намира основание да ревизира в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото установените практически разрешения по първия въпрос, включително тези, възприети в обжалваното определение, съответстват на точното прилагане на закона. Второто питане няма обуславящо значение за изхода на делото. По този въпрос съдът не се е произнесъл с определението си, а относно свързаното с въпроса оплакване, че делото не е разгледано в открито съдебно заседание – то становището на съда, че такова не се следва във фазата по проверка редовността на исковата молба, не сочи за нарушение на правото на ЕС и международното право.
Вторият от посочените въпроси: не следва ли да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 259, ал. 2 и ал. 3 ГПК и сроковете за отстраняване на недостатъци на исковата молба, а именно когато са констатирани такива от съда, същият не е ли длъжен да се произнесе изрично по искането за предоставяне на правна помощ, преди да извърши последващи процесуални действия, свързани с движението на исковата молба, засяга обуславящи изхода на спора изводи на съда, които са в противоречие с практиката, изразена в определение № 101 по ч.гр.д. № 592/2016 г., ВКС, IV г.о. С нея се приема, че съдът следва да се произнесе по редовността на исковата молба едва след произнасянето по искането за правна помощ, като се сочи, че особената значимост на искането за правна помощ законът е свързал и с възможността отказът да бъде обжалван самостоятелно с частна жалба. Следователно липсата на произнасяне по това искане представлява такова съществено процесуално нарушение, което само по себе си обуславя неправилност на определението за прекратяване на делото. Съдът е задължен и в случай, че искането за правна помощ не бъде удовлетворено, да даде нов срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, тъй като по аналогия приложими се явяват разпоредбите на чл. 259, ал. 2 и 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, който се споделя от настоящия съдебен състав, неправилно въззивният съд, в съгласие с изводите на първоинстанционния, е приел, че при администриране на постъпилата искова молба и заявено искане за назначаване на правна помощ, това искане не може да бъде разгледано, ако исковата молба не е достатъчно индивидуализирана. Изложените доводи, че при неясна искова молба не могат да бъдат проверени предпоставките за определянето на правна помощ, сочат принципно, че искането за назначаването й е неоснователно, а не недопустимо. Съдът е длъжен да се произнесе по молбата за правна помощ, което следва от разпоредбите на чл. 95 и чл. 96 ГПК, а в случай, че е възпрепятстван да установи необходимите по Закона за правната помощ предпоставки за допускането й, той разполага с компетентността да остави искането без уважение. Едва след произнасяне по искането за правна помощ, и в случай че го уважи – след изтичането на съответния срок за поправката на исковата молба (доколкото у страната се създава обоснованото очакване, че със съдействието на исканата правна помощ ще бъдат отстранени констатираните в молбата недостатъци, то не следва периодът, през който се очаква произнасянето по искането за правна помощ и периодът, през който недостатъците следва да се отстранят, да съвпадат по време), съдът следва да се произнесе по наличието на предпоставките на чл. 129, ал. 3, вр. чл. 127 и 128 ГПК за редовност на молбата. Поради изложеното, въззивното определение следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът се произнесе по искането за правна помощ, с произтичащите от това последици.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като твърденията му не попадат в приложното поле на чл. 628 ГПК – не се отнасят до тълкуване на разпоредба на правото на Европейския съюз или до тълкуване и валидност на акт на органите на Европейския съюз, а се заявява допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния и на въззивния съд във връзка с разпоредбите на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 и чл. 274 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2426 от 24 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3604 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ОТМЕНЯ определение № 2426 от 24 юли 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3604 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия по исковата молба и заявеното искане за назначаване на правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: