О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София 21.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1362 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Х. Й. чрез пълномощник адв.В. К. срещу решение № 273 от 1.06.10г.по в.гр.дело № 360/10г.на Окръжен съд – Благоевград,с което е потвърдено решение № 2017 от 19.03.10г.по гр.дело № 3041/09г.на Районен съд- Благоевград.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [община].
В приложеното изложение се сочат като основание за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решения на състави на ВКС,постановени по отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 358 от 12.10.09г.на кмета на [община],с която ищцата Е. Х. Й.,на длъжност „старши инспектор МДТ” е уволнена дисциплинарно на основание чл.190 ал.1 т.7 КТ във вр.с чл.187 т.10 КТ,считано от 13.10.09г,е законосъобразна.Изложени са съображения ,че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискванията на чл.193 ал.1 ,чл.194 и чл.195 КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Въпросът относно задължението на работодателя да спази сроковете по чл.194 КТ при налагане на дисциплинарното наказание е от значение за изхода на делото,но не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с представените от касатора съдебни решения.Въззивният съд е приел ,че посочените дати в уволнителната заповед – 27.02.08г.и 2.07.08г.са началните моменти,от които е започнало осъществяване на нарушението във връзка с деклариране на данни за МПС и в резултат настъпила щета за общината,което е продължило и до налагане на дисциплинарното наказание.Относно останалите нарушения във връзка с непредприемане на необходимите действия след установяване на извършени административни нарушения – образуване на административно-наказателни преписки и издаване на актове за административни нарушения и др. е прието,че са осъществени чрез бездействие.С оглед спецификата на дисциплинарните нарушения,извършени от ищцата като продължавани действия и бездействия във времето,изводът на въззивния съд,че не е нарушена разпоредбата на чл.194 ал.1 КТ не е в противоречие с приложените от жалбоподателката решения,които са съобразени с конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай.
Същият извод се налага и по въпросите относно задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание и да изслуша работника /служителя или да приеме писмените му обяснения преди налагане на наказанието.Данните по делото сочат,че ищцата е депозирала писмени обяснения до кмета на общината вх.№101/9.10.09г. след поискването им с писмо изх.№ 100/7.10.09г.,поради което съдът е приел,че са спазени изискванията на чл.193 ал.1 КТ.Прието е също така,че изискването на закона за мотивиране на заповедта е било изпълнено.Не е налице твърдяното противоречие с представените решения по приложението на чл.193 ал.1 и чл.195 КТ.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи ,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.В случая по поставените от касатора въпроси по приложението на чл.193 ал.1,чл.194 и чл.195 КТ има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 343 от 28.05.10г.по гр.дело № 799/09г.на ІІІ г.о.;решение № 237 от 24.06.10г.по гр.дело № 826/09г.;решение № 322 от 5.05.10г.по гр.дело № 301/09г.на ІІІ г.о.;решение № 49 от 8.02.11г.по гр.дело № 824/10г.на ІV г.о.;решение № 3 от 2.02.11г.по гр.дело № 1000/10г.на ІV г.о.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 273 от 1.06.10г.,постановено по гр.дело № 360/10г.на Окръжен съд-Благоевград по жалба на Е. Х. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.