О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр.София, 14.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 812 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.01.2008г. по гр.д. №543 / 2008г., с което Сливенски ОС е уважил предявените от Л. С. Д. искове срещу ПГТО”Д” С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – ПГТО”Д” С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Л. С. Д. искове срещу ПГТО”Д” С. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед №14/01.10.2007г. на основание чл.328, ал.1, т.2 и 3 КТ. Съдът като е установил, че ищцата е била учител по математика в продължение на 16години и че не са намалени часовете по математика, е приел, че няма намаление обема на работата, поради което е отменил уволнението на основание чл.328, ал.1, т. 3 КТ като незаконно. Приел, е че уволнението е незаконно и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, тъй като след като е намален броя на учителите по математика с една бройка, не е извършен законосъобразен подбор – в протокола на комисията извършила същия липсва крайна оценка в точки за всеки един от учителите, участвували в същия и не е ясно защо точно ищцата се съкращава, като са събрани и доказателства, че последната е член на ръководството на синдикалната организация – неин секретар, която организация не е дала съгласие за нейното уволнение.
В изложението жалбоподателят – работодател е посочил, че с обжалваното решение е разрешен съществен правен въпрос, а именно относно приложението на чл.333, ал.3 КТ, в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 18.02.2002г.по гр.д. № 34/2001г. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да провери законността на всички посочени основания за прекратяване на трудовия договор, както и решение по гр.д. №994/1998г. на ВКС, в което е прието, че със синдикална защита по чл.333, ал.3 КТ се ползува само председателя и секретаря на синдикалната организация.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на съществения правен въпрос от въззивния съд е в съответствие с трайната практика на ВКС. Същата е намерила отражение и в посочените от жалбоподателката решения и именно в съответствие със същата съдът е намерил, че конкретния случай попада под действието на хипотезата на чл.333, ал.3 КТ, която предвижда, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2 и 3 КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Трайната практика приема, че уволнение поради съкращаване на щата и при намаляване обема на работата, без да бъдат спазени изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, т.е. без предварителното съгласие на съответния синдикален орган е незаконосъобразно. Съдът е постановил решението си именно съобразявайки се с практиката, че кръгът на ползващите се от закрилата ръководни дейци в съответната синдикална организация, независимо от нейната големина, усложнена структура и териториално разположение е сведен императивно само до председателя и секретаря на синдикалния комитет, т.е. само до двама конкретни за всяка организация работника или служителя и в случая ищцата като секретар на синдикалната организация на учителите е попадала под закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, която не е преодоляна.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 09.01.2008г. по гр.д. №543 / 2008г. на Сливенски ОС по жалба на ПГТО”Д”- С. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: