О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 30.07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 2980/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Ш. Д., [населено място], чрез пълномощника му адвокат И. Н., срещу въззивно решение №55/08.02.2013г. по гр. дело №1165/2012 г. на Плевенския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси : може ли да бъде придобит по давност обект на ЖСК от съпруг, който не е бил член-кооператор; от кой момент тече придобивната давност върху имот, който е изграден от ЖСК за съпруг, който не е член кооператор; какви са белезите на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот относно преценката на обективния елемент на владението. Въззивният съд е постановил неправилно и необосновано решение като е приел, че ответницата е била член-кооператор на ЖСК и е придобила имота със снабдяване с нотариален акт през 2008г., а касаторът – бивш съпруг, не е придобил ? ид.ч. от имота по по силата на давностно владение за периода 1993г. – 2008г.
Ответницата по касация А. Ф. Ф., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1575-І от 26.10.2012г. по гр.д.№ 3870/2012г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Ю. Ш. Д. против А. Ф. Ф. иск за делба на недвижим имот – апартамент №5, на трети етаж, вх.Б, в сградата на ЖСК „Т.”, находяща се в [населено място], [улица] /подробно описан с площ и съседи/. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищецът не е доказал, че е съсобственик на процесния имот. Страните са бивши съпрузи, сключили брак през 1978г., прекратен с развод с влязло в сила решение на 20.07.2002г. През 1987г. за изграждане на ЖСК „Т.” е била отчуждена част от имот пл.№7548 от собственика – М. Ф. /майка на ответницата/ с оценка 5947,93 лева. На последната и на майка и са изплатени по 2 973,96 лева. Определено е обезщетение чрез отстъпване на жилища в ЖСК – двустайно за Ф. и тристайно за ответницата по иска. Със заповед от 07.12.1989г. на основание чл.100 ЗТСУ /отм./ ответницата е обезщетена за отчуждената част от имота с процесния апартамент №5 с обща стойност 26 429 лева.С протокол на ОС на ЖСК от 1990г. апартаментът е разпределен на ответницата. Ответницата е станала член-кооператор в ЖСК по право като това си качество е придобила по време на брака и с ищеца. Стойността на апартамента е била покрита със стойността на отчуждения имот и с банков заем, изтеглен и погасен по време на брака. Бившите съпрузи не са уредили отношенията си по реда на чл.15 ЗЖСК и чл.29 СК/отм./, поради което член кооператор е останала ответницата. Тя е станала собственик на имота със снабдяването с нотариален акт №192/2008г., издаден по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК. Ищецът не е придобил имота или ? ид.ч. от него с упражняване на давностно владение през периода 1993г.-2003г., нито до 2008г. Не е налице владение на имота от съпрузите до прекратяването на брака им, упражнявано спрямо собственика – ЖСК, а между съпрузи давност не тече. Не е установено след развода през 2003г. ищецът да е упражнявал владение върху имота.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Повдигнатите от касатора въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, тъй като решаващият извод в обжалваното решение е, че ответницата е станала едноличен собственик на апартамента в ЖСК, на която е била член-кооператор по право, с издаването на нотариалния акт №192/2008г. по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК. Така поставените въпроси в изложението относно поддържаното при условията на евентуалност придобивно основание – давностно владение, са ирелевантни, тъй като не са в предмета на решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика е приел, че член-кооператор може да придобие по давност определения обект след обособяването му като обект на собственост и след завършване на сградата, като владението следва да бъде насочено спрямо ЖСК, както и че между съпрузи давност не тече. Освен това е прието, че липсват доказателства за упражнявана от ищеца фактическа власт върху имота след прекратяване на брака. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост, които обаче не са основания по чл.280,ал.1 ГПК за селекция на жалбата в производството по чл.288 ГПК, а могат да бъдат основания по чл.281,т.3 ГПК за касиране на въззивното решение при вече допуснато касационно обжалване.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма направено искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №55/08.02.2013г. по гр. дело №1165/2012 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: