О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 08.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 997/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. С. Ш., В. В. Д., Ж. В. Д., В. В. Д., Д. С. Д., М. С. Д. и Д. И. З. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 13.03.2009г. по гр.д. № 766/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и към нея има изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответницата Д. П. С. е подала писмен отговор , в който изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Същото становище са изразили и ответниците К. С. С., Е. Р. С., С. Д. Г., П. П. Ч. и Р. Ж. Ч..
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Бургаския районен съд № 866 от 17.07.2008г. по гр.д. № 1255/2007г. с което е отхвърлен предявения иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на право на строеж на съответни обекти в сградата , предвидена за изграждане в УПИ * кв.23 по плана на гр. Б., комплекс „В” поради погасяването му по давност.
Въззивният съд е приел, че срокът по чл.67 ЗС, предвиждащ погасяването на правото на строеж при неупражняването му в петгодишен срок от учредяването му е давностен. Съдът е изложил съображения, че под „упражняване” на правото на строеж по смисъла на чл.67 ЗС следва да се разбира завършване на сградата в груб строеж, тъй като след този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху обекта, а от квалификацията на срока по чл. 67 ЗС като давностен следва, че по отношение на него са приложими общите разпоредби на чл.115 и 116 ЗЗД за спирането и прекъсването му. При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че давността е била прекъснато с признание на суперфициарното право през 2001г. с подписване на допълнително споразумение , а след това и с предприети фактически и правни действия през 2004г., от когато до предявяването на иска през 2007г. петгодишният погасителен давностен срок по чл.67 ЗС не е изтекъл.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Посочва се, че съдът се е произнесъл по въпросите за характера на срока по чл.67 ЗС и приложимостта на разпоредбата на чл.116 ЗЗД, допустимо ли е той да се прекъсва с конклудентни действия и какво следва да бъде тяхното , съдържание.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване съгласно задължителното за съдилищата тълкуване на разпоредбата в т.4 на ТР1/2009г. на ВКС , ОС на ГК и ТК е налице, когато в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочен правен въпрос разрешаването на който допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, налага се осъвременяването й поради изменения в законодателството или обществените условия, както и когато има непълнота, неяснота или противоречие в закона. В съдебната практика няма спор, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен и за спирането и прекъсването му се прилагат общите разпоредби на чл.115 и 116 ЗЗД – решение № 1* от 23.V.1972 г. по гр. д. № 771/72 г., I г. о. решение № 137 от 7.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6234/2007 г., I г. о., решение № 380 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2008 г., I г. о., решение № 57 по гр.д. № 17/2009г., І г.о., както и цитираните от ответниците по касационната жалба с отговора по чл.287 ГПК решения № 812/1960г., 124/1990г., І г.о. 111/1992г. на ВС и др. Липсват , не се и сочат от касаторите предпоставки за изоставяне на тази съдебна практика , поради което основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Въпросът обвързва ли признанието на част от собствениците на земята на правото на суперфициарния собственик и останалите, не е от значение за решаването на делото, защото съдът не е направил такива правни изводи. В мотивите след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че е имало обща воля и взаимно признание на права, както и действия, насочени към реализиране на правата на всички групи собственици , което следва да се приеме като основание за прекъсване на давността по чл.116 ал.1 б.”а” ЗЗД. Това становище е съобразено със съдебната практика, включително и в цитираното от въззивния съд решение на ВС , в което е прието, че признанието на задължението, необходимо за прекъсването давността , може да бъде изразено чрез действия, с които се обективират по несъмнен начин воля да се потвърди съществуването на правото на кредитора. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответницата Д. П. С. да присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК, които видно от представения договор за правна помощ са в размер на 300лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 13.03.2009г. по гр.д. 766/2008г.
ОСЪЖДА Н. С. Ш., В. В. Д., Ж. В. Д., В. В. Д., Д. С. Д., М. С. Д. и Д. И. З. да заплатят на Д. П. С. сумата 300 лв./триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: