О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 02.12. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 473/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С. С. С. е обжалвал определението на В. окръжен съд № 141 от 11.02.2009г. по ч. гр.д. № 121/2009г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:
Врачанският окръжен съд е потвърдил определението на Районния съд гр. Б. от 30.10.2008г. , с което е прекратено производството по гр.д. № 51/2008г. поради недопустимост на предявения иск.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск не е за собственост към настоящия момент, а за установяване границите на придобития от ищеца урегулиран поземлен имот ІІІ кв.10а по плана на с. Д. с нот.акт 600/1997г. към момента на заснемането на кадастралната основа, квалифицирал го е по чл.53 ал.2 ЗКИР и е приел , че е недопустим на основание чл.224 ГПК /отм./, защото иск със същия предмет е разгледан по гр.д. № 34/2003г. на Районния съд гр. Б., който е отхвърлен и решението е влязло в сила.
Обжалваното определение е от категорията на посочените в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, защото въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на С. С. С. срещу първоинстанционното прекратително определение на Районния съд гр. Б. и касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът се е произнесъл по въпрос от значение за делото и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложението за допускане на касационното обжалване С. С. С. е посочил, че е налице хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като е изложил съображения, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение № 1* от 25.11.1992г. по гр.д. № 982/1992г. на ВС, ІV г.о. В това решение е прието, че погрешното записване на парцела на името на друго лице няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права , които могат да бъдат защитени с ревандикационен иск по 108 ЗС или с установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, а не с иск по чл.32 ал.2 ЗТСУ /отм./. Разглежданата хипотеза обаче е различна, защото основният въпрос, по който се е произнесъл съда при преценката за допустимост на производството е свързан с процесуалната преклузия по чл. 224 ал.2 ГПК /отм./. Тази разпоредба задължава съда да прекрати производството по делото, когато иск със същия предмет и между същите страни е разрешен с влязло в сила решение. В случая е налице именно тази хипотеза, защото с предявения иск ищецът не цели защита на правото на собственост на урегулирания поземлен имот в рамките на регулационните граници, а в тези при заснемане на кадастралната основа, какъвто спор вече е разгледан и искът е отхвърлен. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на В. окръжен съд № 141 от 11.02.2009г. по ч. гр.д. № 121/2009г. по жалбата на С. С. С. .
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: