1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
С., 10.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 687/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 11.03.2008г. по гр.д.№ 21844/2003г. на Софийски районен съд, 43 състав, оставено в сила с решение от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 2657/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, като е уважен иск по чл.109 ЗС, ответникът П. Р. Г. е осъден да премахне допълнително пристроената част от около 3 кв.м. към магазин № 4, намиращ се в бл.13 Е, вх.А в[жк], [населено място].
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплакване, че то е поставено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е основал изводите си за незаконност на строежа / пристрояването към магазина/ само въз основа на един документ- писмо № ТИ 94-П-59/ 30.11.2009г. на дирекция „Администрация” към Столична община и не е зачел доказателствената сила на представените екзекутивни чертежи, които са официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на решението с ТР № 31/ 85 г. на ОСГК на ВС по въпроса, че при разрешаване на спор по чл.109 ЗС съдът следва да съобрази и констатациите на техническите органи и да прецени тяхната действителност и обвързващо значение. Твърди се противоречие и със съдебната практика, според която съдът е обвързван от материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, каквито в случая са екзекутивните чертежи.
Ищецът не взема становище по жалбата и нейната допустимост.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е собственик на апартамент № 3 на първия етаж, а ответникът- на магазин №4, който е разположен под апартамента на ищеца. В магазина е извършено преустройство, като фасадата му е изнесена напред и попада под терасата на апартамента на ищеца, чрез изграждане на две ограждащи стени, довело до увеличаване площта на магазина с около 3 кв.м. За да уважи иска по чл.109 ЗС съдът е приел, че това преустройство е извършено незаконно, както и че с него се нарушава владението и пълноценното използване на имота на ищеца, като му се създават ограничения, смущения и застрашаване на правото на собственост, а също така се улеснява и достъпа на външни лица, а оттам и опасността от кражби. Относно незаконността на преустройството съдът се е позовал на факта, че то не е нанесено в екзекутивен чертеж, а този екзекутив, в който е нанесено, няма реквизитите на такъв, тъй като не е заверен от изпълнител, инвеститор и от У. към съответната дата.
За да обоснове тези изводи съдът се е позовал на представената строителна документация, заключенията на техническите експертизи и събраните гласни доказателства по делото. Съобразено е и писмо № ТИ-94-ПХ-59 от 30.11.2009 г., според което една от границите на магазина по архитектурен проект е подблоковото пространство, от което следва че то не е включено в площта на магазина.
С оглед изложените данни доводът на касатора, че решението противоречи на ТР № 31/85 г. на ОСГК е неоснователен и не обосновава допустимост на обжалването. Съгласно цитираното тълкувателно решение предмет на иска по чл.109 ЗС са всякакви неоснователни и ограничаващи правото на собственост въздействия върху чуждата вещ. Защитата на правото на собственост се постига чрез иска по чл.109 ЗС и в случаите, когато по законността на строежа се е произнесъл и административен или контролен орган по строителството. Съдът взема отношение по валидността на техните актове, но без директно да ги отменя, а само за нуждите на негаторната защита. Така е процедирал и въззивният съд в случая, като е съобразил преди всичко данните, че извършеното преустройство смущава и ограничава собственика при упражняване на правата му върху имота, а също така е обосновал и изводи за незаконност на строежа, тъй като представените екзекутивни чертежи се отнасят само до разделянето на магазина, но не и за увеличаване на площта чрез затваряне на пространството под терасата на ищеца. Другите екзекутиви, където преустройството е заснето, не са заверени по надлежния ред от съответните лица и органи, които имат отношение към строителството, поради което съдът обосновано не се е доверил на тези чертежи, обсъждайки ги наред с другите доказателства по делото. По отношение доказателствената сила на този документ решението не влиза в противоречие и с представените решения на състави на ВКС, а именно р.№ 1309/ 27.01.2009 г. по гр.д.№ 5650/ 2007г., ІІ г.о., р.№ 1105 от 7.11.2008г. по гр.д.№ 4398/ 2007г., І г.о. и р.№ 736 от 17.07.2007 г. по гр.д.№ 1080/ 2006 г., ІІ г.о., които разглеждат доказателствената сила на различни официални документи- решение на поземлената комисия, акт за държавна собственост, доказателства за наличието на осиновяване, които освен че нямат връзка с предмета на делото, но и съдът не отрича по принцип че така доказателствена стойност би имал един екзекутивен чертеж, но само ако е надлежно заверен, като именно последното обстоятелство липсва по делото.
Последното представено определение № 716/ 8.12. 2009 г. по т.д. № 506/ 2009г., І т.о. е постановено в производство по ч.288 ГПК, поради което съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС не влиза в обхвата на съдебната практика по чл.280, ал.1, т.1 или 2 ГПК, чрез която да може да се обоснове допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 2657/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: