4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 127 / 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 821 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 2192/ 2014 г. на Варненски окръжен съд и решение № 2605 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 1511/ 2009г. на Варненски районен съд е отхвърлен иск, предявен от Ю. А. Ю. и С. Б. Ю. против М. А. Н., Ц. А. Ц., И. А. Ц. и И. С. Ц. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на един апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 69.
За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на данните по делото, че ищците са се разпоредили с имота в полза на ответниците , като са били представлявани от пълномощник с валидно учредена представителна власт. Позовал се е и на заключение на вещо лице- графолог, според което подписът на пълномощното действително е положен от ищеца.
К. обжалват решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Не са доволни от отказа на въззивния съд да назначи тройна почеркова експертиза.
С оглед на тези оплаквания касаторите формулират следните правни въпроси, по които считат, че следва да се допусне касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- 1.За приложението на чл.266, ал.3 ГПК и 2.Длъжен ли е въззивният съд да допусне тройна експертиза, ако първата експертиза не е дала категорично заключение, дали подписът върху пълномощното е положен от упълномощителя. Поддържа се, че решението на въззивния съд по тези въпроси противоречи на ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на р.№ 1745- 2011-І т.о., р. № 228-2013-ІІ г.о., р.№ 243-2011-І г.о., р.№ 159-2011-І т.о. на ВКС. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се твърди, че произнасянето по горните правни въпроси от страна на ВКС ще внесе окончателна яснота по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК, което е от съществено значение за развитие на правото.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищците са придобили апартамента през 1977г., а по време на възродителния процес са се подготвили за изселване в Турция. Във връзка с това ищецът упълномощил ответника Ц. А. Ц. с правата да се разпорежда с апартамента, като го отдава под наем, събира наемите, да го подарява, дарява, заменя както намери за добре от името и за сметка на упълномощителя. Въз основа на това упълномощаване А. Ц. продал имота на своята майка М. А. Н.. По твърдението на ищеца, че не е подписал пълномощното, е назначена графологична експертиза, която е дала заключение че „най- вероятно” подписът е изпълнен от Ю. А. Ю.. В съдебно заседание вещото лице е дало обяснения, че заключението е в горния смисъл, тъй като предмет на изследване не е било оригиналното пълномощно, а фотокопие. Въпреки това е посочил, че поради наличието на множество съвпадащи частни признаци е изключен отрицателен отговор. Липсата на оригинала затруднява огледа най-вече от криминалистическа гледна точка, но не и като графичен обект, поради което е направен крайния извод, че подписът е положен от упълномощителя. За сравнителен материал е използван подписът положен върху договор за наем от 17 юли 1989г., оригинален екземпляр.
В съдебния протокол от 25.02.2014 г. е отбелязано, че страните нямат въпроси към вещото лице. Липсват изявления за оспорване на заключението на експертизата. Във въззивната жалба е направено искане за допускане на тройна почеркова експертиза с цел да изясни има ли разлика в началната и крайната точка на изследвания подпис в сравнение с подписа на сравнителния материал- договора за наем. Искането е направено във връзка с оплакването за необоснованост на изводите на съда, че подписът е положен от едно и също лице. С определение от 25 септември 2014 г. въззивният съд е оставил това доказателствено искане без уважение, като е приел, че то е могло да бъде направено при разглеждане на делото от първоинстанционния съд-т.е. е налице забраната по чл.266, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касаторите правни въпроси и тяхното разрешаване от въззивния съд не дават основание за допускане на касационно обжалване. Практиката на съдилищата относно производството пред въззивния съд е обобщена в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Извинителна причина по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, която би позволила събиране на допълнителни доказателства от въззивния съд биха били отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания- т.е. процесуална нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, докато в настоящия случай въззивният съд не е констатирал такива нарушения. Въззивният съд би могъл и служебно да назначи допълнителна експертиза, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване. В настоящия случай съдът е преценил, че няма такава необходимост, тъй като в заключението на графологическата експертиза е даден отговор на всички въпроси относно изследване на подписа, включително и на какво се дължат някои различия- напр.относно посоката на изписване. По този начин процедирането от страна на въззивния съд е съобразено с указанията, дадени в ТР № 1/ 2013 г. и затова не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Представените решения на отделни състави на ВКС също не обосновават допустимост на обжалването. Така в р.№ 174 -2011- І т.о. и р. № 159-2011- І т.о. е прието че е допуснато нарушение на чл.266, ал.3 ГПК, но за разлика от настоящото дело, това е въз връзка с констатация, че и първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения. Р.№ 228-2013- ІІ т.о. разглежда друга хипотеза на преклузията пред въззивния съд, а именно по чл.266, ал.2,т.1 ГПК, докато в настоящия случай касаторът е могъл да оспори заключението на в.л. още пред първоинстанционния съд, а освен това не се позовава на нови документи като сравнителен материал. Р. № 243-2011-І г.о. сочи , че допълнителна или повторна експертиза може да се назначи от съда служебно когато заключението е непълно, неясно или необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, докато в случая не е съществувала такава неяснота, нито страната е направила оспорване и искане за нова експертиза.
При наличието на утвърдена съдебна практика и отсъствието на необходимост да се отстъпи от нея или да се измени, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 821 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 2192/ 2014 г. на Варненски окръжен съд
Осъжда С. Б. Ю. и Ю. А. Ю., от [населено място], В. област да заплатят на Ц. А. Ц. разноски по делото за производството пред касационния съд в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: