О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.293
гр.София, 04.06. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, 2-ро отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 48/2009 г.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” Е. /в несъстоятелност/ гр. П. подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. Б. от АК – Пловдив срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 167/04.09.2008 год. по гр.д. № 96/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Пазарджишкия окръжен съд № 68/15.12.2006 год. по т.д. № 24/2006 год. апелативният съд е уважил предявеният от ЧПБ „Т” АД гр. С. иск, като е признал за установено по отношение на „П” Е. /в несъстоятелност/ гр. П., че в изпълнение на регистърно решение №1053/10.10.2005 год. по ф.д. № 242/2005 год. на ОС-Пазарджик-фирмено отделение, по партидата на ответното дружество в Търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство а именно: „заличаване от регистрите на Пазарджишкия окръжен съд на „П” Е. – гр. П. несъстоятелност/ т. 42, р.1, с.32, парт. № 4219”.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по друг иск, различен от предявения от ЧПБ „Т” АД, а освен това същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Излагат се съображения че прилагайки разпоредбата на чл.632 ал.1 ТЗ действуваща в редакцията й към 10.06.2005 год. регистърният съд правилно е постановил заличаването на несъстоятелния търговец, което е законова последица от прекратяването на производството по несъстоятелност и не е необходимо да бъде изрично постановено от съда по несъстоятелността.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос относно предмета на предявения установителен иск, като е разгледал и решил иск различен от предявения. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същите основания за допустимост според касатора са относими и по отношение на поставения от касатора съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.632 ал.1 ТЗ в редакцията действуваща преди изменението в Д.в.бр. 38/2006 год. според която заличаването на несъстоятелния търговец е законова последица от прекратяването на производството по несъстоятелност.
В срока за отговор ответникът по първоначалната жалба ЧПБ ”Т” АД /”Т” АД/ гр. С. е подал насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК, в която сочи основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Позовава се на противоречие на постановеното въззивно решение с практиката на ВКС изразена в т.ІІІ от ТР № 1/2002 год. на ОСГК. Изтъква доводи, че в конкретния случай е допуснато вписване на съдебно решение на регистърния съд, което не отговаря на изискванията за валидност, поради което вписването е нищожно, а не е вписано несъществуващо обстоятелство, както е приел апелативния съд.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Първоначалната касационна жалба на „П” Е. /в несъстоятелност/ гр. П. е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявения иск, като е приел за установено, вписването по партидата на ответното дружество в Търговския регистър въз основа на решение на регистърния съд на несъществуващо обстоятелство – заличаване от регистрите на Пазарджишкия окръжен съд на обявеното в несъстоятелност „П” ЕООД. Решаващият съдебен състав е постановил решението си квалифицирайки предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и след анализ на събрания по делото доказателствен материал е направил решаващия извод, че при липсата на решение на съда в производството по несъстоятелността, което да постановява заличаване на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, с решението си № 1053/10.06.2005 год. постановено в охранителното производство по ф.д. № 242/2005 год. Пазарджишкият окръжен съд е вписал обстоятелство, което не е съществувало, тъй като не е валидно възникнало.
В изложението си без да излага конкретни доводи касаторът сочи, че същественият процесуален въпрос се свежда до предмета на предявения иск с оглед твърдението му, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, което води до недопустимост на обжалваното решение, в който смисъл е постоянната практика на ВКС.
По така поставения и решен съществен правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. С оглед данните по делото, правилна е дадената от съда правна квалификация на предявения иск, която се базира на твърденията и искането изложени в исковата молба, които определят рамките на процеса. Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, установителният иск с правно основание чл.431 ал.2 вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./, чиято последица е прилагането на чл.498 ГПК /отм./ е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяването в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на регистърния съд, какъвто не е настоящия случай. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелигитимирано лице в регистърното производство или когато съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелството, което не е възникнало валидно. В случая сме изправени пред посочената хипотеза, тъй като регистърният съд е допуснал вписване на заличаване на обявеното в несъстоятелност търговско дружество без съдът по несъстоятелността да е постановил заличаването му. В тази връзка, апелативният съд е разгледал и се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран и обжалваното въззивно решение е допустимо.
Що се отнася до поставения от касатора материалноправен въпрос относно приложението на чл.632 ал.1 ТЗ /в редакцията преди и след изменението обн. Д.в.бр. 38/2006 год./ и дали заличаването на обявеният в несъстоятелност търговец е законна последица от прекратяване на производството по несъстоятелност, този въпрос не се явява съществен, тъй като е без значение за крайния изход на спора. Както вече беше посочено, по този въпрос въобще липсва произнасяне от страна на съда по несъстоятелност, което е и основанието на предявения иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – предмет на настоящото дело.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, подадената от „П” Е. /в несъстоятелност/ касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
При този изход на производството по отношение на жалбата на „П” Е. , подадената от ЧПБ „Т” АД насрещна касационна жалба не може да бъде разгледана, ако не бъде разгледана по същество първоначално подадената касационна жалба. В този смисъл е разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК, според която производството по насрещната касационна жалба ще се проведе при наличие на висящо производство по редовна и допустима първоначална жалба, от чието разглеждане съдът не се е десезирал.
Водим от горното и на основание чл. 288 и чл.287 ал.4 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 167/04.09.2008 год. постановено по гр.д. № 96/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/ЕЛ