2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С.,19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 223/2011 г.
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Е. М. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. К. от ПАК, срещу определение № 197 от 20.01.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 156/2011 г., с което не се приема подаденото от жалбоподателя възражение по чл. 423 ГПК за ненадлежно връчване на издадената заповед № 8 197 от 05.11.2009 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13 747/2009 г. на Районен съд [населено място] за сумата от 5 203,99 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия, сумата от 927,69 лв. – обезщетение за забавено изпълнение, ведно със законната лихва от 04.11.2009 г. и 446,58 лв. – разноски, поради което К. е била лишена от възможността да оспори вземането.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона / чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея.
Правомощията на съда в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед изложеното, подадената частна жалба от Е. М. К. е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. М. К. от [населено място] срещу определение № 197 от 20.01.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 156/2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: