– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
гр. София 03.07.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.06.2018 (двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2310 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 3846/14.05.2018 година, подадена от М. П. М.-Н., срещу въззивно определение № 277/20.04.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по ч. гр. д. № 163/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Враца е потвърдил определение № 180/09.02.2018 година на Районен съд Мездра, постановено по гр. д. № 1119/2017 година, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от М. П. М.-Н. срещу И. П. М. иск за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 17.08.2017 година, между П. И. М., в качеството му на продавач и И. П. М., в качеството му на купувач, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 217/2017 година на Х. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Мездра, вписана под № 614 в регистъра на Нотариалната камара поради това, че към момента на сключването му П. И. М. не е могъл да разбира или ръководи действията си.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаването на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Враца.
Ответникът по частната касационна жалба И. П. М. е подал отговор на същата с вх. № 4472/05.06.2018 година, в който е изложил твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 277/20.04.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по ч. гр. д. № 163/2018 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
М. П. М.-Н. е била уведомена за обжалваното определение на 03.05.2018 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 3846/14.05.2018 година, като е подадено по пощата на 10.05.2018 година. Предвид на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Враца е приел за установено, че Районен съд Мездра е бил сезиран с иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, предявен от М. П. М.-Н. срещу И. П. М., с искане съдът да прогласи унищожаемостта на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 17.08.2017 година, между П. И. М., в качеството му на продавач и И. П. М., в качеството му на купувач, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 217/2017 година на Х. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Мездра, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, като са изложени твърдения, че към момента на сключването на договора, продавачът П. И. М., който е и баща на страните в производството, не е могъл да разбира действията и да ръководи постъпките си.
С определение № 180/09.02.2018 година на Районен съд Мездра, постановено по гр. д. № 1119/2017 година производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявената претенция. В мотивите си районният съд бил приел, че унищожаването на договора можело да се иска само от сраната, в чиято интерес законът допуска унищожаването, като интересът се обуславял не от естеството на твърдения порок, а от правните последици от уважаването на иска. Също така било прието, че искът за унищожаемост на сделката се предявявал от страната, чиято воля е опорочена, а след смъртта й от нейните наследници, като последните можели да унищожаването само до размера на наследствената им част, тъй като правото да се иска унищожаването имало наследствен характер. Това право не можело да се упражни от друго лице, приживе на лицето, чиято воля е била опорочена, освен в предвидените от закона случаи.
С оглед на установената фактическа обстановка съставът на Окръжен съд Враца е намерил, че определение № 180/09.02.2018 година на Районен съд Мездра, постановено по гр. д. № 1119/2017 година е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. Правилно първоинстанционния съд бил приел, че към момента на иска М. П. М.-Н. не е била активно процесуално легитимирана, тъй като не е била носител на правото на иск. Правото да се иска унищожаване възниквало за страната, в чиито интерес законът допускал унищожението, което следвало от правилото на чл. 32, ал. 1 от ЗЗД. Това била страната по договора, чието изявление е било опорочено, както и наследниците на сключилите го лица. Интересът се обуславял от не от естеството на твърдения порок, а от правните последици от унищожаването на договора, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД връщането на дадената престация щяло да настъпи в патримониума на лицето, което я било заявило. В случая М. П. М.-Н. не била страна по договора за покупко-продажба, като липсвали данни бащата на страните П. И. М. да е починал за да може да предяви иска, в качеството си на негов наследник.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. П. М.-Н. твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност на същото. Твърдяната очевидна неправилност е свързана с правния въпрос за това допустим ли е иска за унищожаване на договор, сключен от страна, която макар и дееспособна към момента на сключването му, не е могла да разбира или да ръководи действията, да бъде предявен приживе на това лице от негов низходящ. С оглед на установеното по делото обаче не е налице посоченото от М. П. М.-Н. основание за допускането на обжалваното определение до касационен контрол. Същото е съобразено с трайно установената практика, че право да иска унищожение на договора може да иска само страната по него, чиято воля е опорочена. Именно това лице има интерес да отпаднат правните последици от унищожаемия договор, като бъде върната в патримониума му предоставената от него, в изпълнение на договора престация. Правото да се иска унищожаването на договора е имуществено и затова може да бъде упражнено само от лицето, в чиито патримониум се намира-страната по договора, чиято воля е опорочена, а след смъртта му от неговите наследници. Затова то не може да бъде упражнено от трети лица, приживе на страната, чиято воля е опорочена, освен в изрично предвидените в закона случаи на суброгиране в чужди права, какъвто не е настоящия случай. С оглед на това не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение и не може да бъде допуснат касационен контрол на същото на това основание.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 277/20.04.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по ч. гр. д. № 163/2018 година. по подадената срещу него от М. П. М.-Н., частна касационна жалба с вх. № 3846/14.05.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора М. П. М.-Н. ще трябва да заплати на И. П. М. сумата от 300.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 277/20.04.2018 година на Окръжен съд Враца, постановено по ч. гр. д. № 163/2018 година.
ОСЪЖДА М. П. М.-Н. ОТ ГР. М., [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на И. П. М. от [населено място], [улица], с Е. сумата от 300.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.