О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 24.03..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1336/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Т. и Н. Б. П. от гр. С. срещу въззивно решение от 14.07.09г., постановено по в.гр.д. № 1897/07г. на Софийския градски съд, ІVв с-в, с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 12.01.2007г., постановено по гр.д. № 9466/05г. на Софийския районен съд, 47 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Х. Т. и Н. Б. П. против “Т”ЕА. , гр. С. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху мазе с площ от 15, 41 кв.м., находящо се в гр. С., ул. С. № 21, в построената в УПИ ХІІ-4 от кв.13 по плана на гр. С., м. „І” жилищна сграда, както и предявения от Б. Х. Т. П. против “Т”ЕА. иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3750 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода 17.12.1999г. – 30.10.03г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство Б. Т. и Н. П. не са установили по делото да са собственици на процесното мазе, в което е се намира изградената от ответника през 1970 г. абонатна станция, както и че в полза на същия по силата на закона (ЗЕЕЕ и ЗЕ) е възникнало сервитутно право. В допълнение е посочено, че дори сервитутното право да не е възникнало по силата на закана, то е придобито от ответника по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният се е произнесъл по въпроса за възникване на сервитут в полза на ответника по отношение на помещението, в което се намира абонатната станция, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че по този въпрос е налице единна и непротиворечива линия на правоприлагане, която обаче е погрешна и следва да бъде променена.
Ответникът по жалбата е изразил становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай, с оглед изложеното от въззивния съд основно съображение за отхвърлянето на предявените искове, а именно че жалбоподателките не са собственици на процесното мазе, поставеният от тях въпрос не обуславя изхода на спора, а наред с това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват съображения какво налага промяна на съществуващата съдебна практика във връзка с него, като вместо това са направени общи касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо се налага изводът, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от Б. Х. Т. и Н. Б. П. от гр. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.01г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата разноски за настоящото производство както следва – Б. Т. сумата 440 лв., а Н. П. – 75 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 14.07.09г., постановено по в.гр.д. № 1897/07г. на Софийския градски съд, ІVв въззивен състав.
О с ъ ж д а Б. Х. Т. от гр. С. да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК на „Т”ЕА. , гр. С. сумата 440 лв./четиристотин и четиридесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
О с ъ ж д а Н. Б. П. от гр. С. да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК на „Т”ЕА. , гр. С. сумата 75 лв./седемдесет и пет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: