О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
гр.София, 09.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пeто отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4637 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. срещу решение № 979 от 19.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Осми граждански състав по гр.д. № 835 от 2008 г., с което е отменено решение на Пловдивския районен съд, ІІІ брачен състав, постановено по гр. д. № 712/2006 г. и упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б. С. С. са предоставени на майката А. Я. А., определен е режим на лични отношения с жалбоподателя и той е осъден да заплаща 80 лв. издръжка.
За да постанови решението си, възизвният съд е приел, че жилището на майката и условията за живот в него са по-добри от това на бащата. Майката работи в условията на регламентиран работен ден и би могла да упражнява непосредствено и в пълен обем родителските права, а бащата е осъждан, което говори за личностни качества, неподходящи за възпитаване на дете.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, тъй като не са обсъдени в съвкупност свидетелските показания. Не са взети предвид родителските качества на страните, дезинтересирането на майката от детето, отношението на детето към майката. Според жалбоподателя, тъй като родителите нямали брак, съдът е следвало първо да се занимае с местожителството на детето. В този смисъл била съдебната практика, по-конкретно решение № 1* от 27.12.1999 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, Второ г.о.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че касационното обжалване е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. С решението си въззивният съд не спомагал за развитието на правото, тъй като не акцентирал върху задължението да се изхожда от интересите на децата, а е взел предвид единствено битовата среда. Според практиката на ВКС най-важно за детето било какви отношения има с всеки свой родител, каква е степента на привързаност и обич помежду им и как родителят се грижи за детето, какви конкретни грижи полага за него и какъв е резултатът от тях. В случая съдът е изследвал единствено второстепенни фактори и е изградил своите изводи само въз основа на тях, поради което се е стигнало до противоречие с ППВС № 1 от 12.11.1974 г., в което ВКС на първо място по значение е поставил родителските качества и полагането на грижи за детето. Поради увеличаване на броя на родителите без брак, допускането на обжалването би допринесло за развитието на правото при решаване на въпроса за родителските права по отношение на деца, родени извън брак.
Ответникът по касационната жалба А. Я. А. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая не е налице противоречие на решението на Пловдивския окръжен съд с цитираната от касатора практика на ВКС /ППВС № 1 от 1974 г. и решения № 669 от 17.07.1992 г. по гр.д. № 869 от 1992 г. и № 1* от 27.12.1999 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, ІІ г.о./. В решението си въззивният съд е приел, че страните имат еднакви възпитателски качества /критерий по буква „а” от раздел ІІ на ППВС № 1 от 1974 г./, но за да отдаде предпочитание на майката се е съобразил с моралния лик на бащата /критерий по буква „б” /, възрастта на детето /критерий по буква „ж”/ и жилищно-битовите и материални условия на живот на всеки от родителите /критерий по буква „к”/. Следователно съдът е спазил указанията, посочени в постановлението, като е извършил комплексна преценка по критериите в раздел ІІ въз основа на събраните по делото доказателства. В другите две цитирани от касатора решения на ВКС се посочва неразривната връзка между въпросите за местожителството на детето и за упражняването на родителските права, но не е налице твърдяната от касатора поредност при разрешаването на тези два въпроса- първо за местожителството на детето, а едва след това за родителските права. Напротив, от решенията става ясно, че отговорът и на двата въпроса трябва да е един и същ- определеното от съда местожителство на детето следва да е същото като местожителството на родителя, на когото съдът е предоставил упражняването на родителските права. Това е съобразено от Пловдивския окръжен съд при постановяване на решението, поради което то не противоречи на посочените по-горе решения на ІІ г.о. на ВКС.
Неоснователен е и доводът на касатора за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от КТ. Според тази разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В конкретния случай, не е налице липса или непълна и неясна законова регламентация, касаеща разрешаването на спорове за родителски права и местожителството на дете, родено извън брака. Съдебната практика в областта на предоставянето на родителските права при прекратяване на брака е многобройна, безпротиворечива и следва да бъде изцяло възприета и по делата за възлагане упражняването на родителски права върху родено извън брак дете, тъй като в това отношение няма разлика между роденото в брак и роденото извън брака дете.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд. Ето защо касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 979 от 19.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Осми граждански състав, постановено по гр.д. № 835 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.