3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 20.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3829/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 496/ 19.03.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд / самото то поправено с р.№1605 13.10.2015 г./ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3197/ 31.07.2012 г. по гр.д.№ 9357/2009г. на Пловдивски районен съд, като е постановено в мотивите и диспозитива на решението по допускане на делбата квотите на В. Д. Р. и на С. Г. Р. вместо записаното „1/72 ид.ч.” да се четат „1/ 48 ид.ч.” Със същото решение е потвърдено решението на първоинстанционния в частта относно допълване на основното решение по допускане на делбата с добавяне на стр.7 след думата „А.” на думите „1/8 ид.ч. за В. Г. Ц.”.
Решението на въззивния съд е обжалвано от съделителя А. Т. Л., който намира, че в частта относно допълнителното решение това на въззивния съд е недопустимо, а в отменителната част- за неправилно, тъй като в основното решение по допускане на делбата не е налице очевидна фактическа грешка, която да следва да бъде поправена.
Според касатора обжалванетго следва да се допусне по правните въпроси за това какво представляват явната фактическа грешка по чл.247 ГПК и допълването на решението по чл.250 ГПК, като счита, че по тези въпроси решението е постановено в противоречие със съдебната практика.
Ответникът С. Г. Р. оспорва жалбата и счита, че няма основание за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С решение № 3197/ 31.07.2012 г. по гр.д.№ 9357/ 2009г. на Пловдивски районен съд е допусната делба на земеделски земи, останали в наследство от И. Л. и Л. Л., като в решението са посочени поименно наследниците и техните дялове.
С решение № 3991/ 29.10.2014 г. на първоинстанционния съд горното решение в една част е допълнено, а в друга е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка.
С решение №496/19.03.2013 г. на ОС -Пловдив /поправено от своя страна с решение № 16.5/ 13.10. 2015 г./ е отменено първоинстанционното решение относно отхвърленото искане за поправка на очевидна фактическа грешка и е допуснато да се поправи такава, изразяваща се в това, че квотата на съделителите В. Д. Р. и С. Г. Р. следва да се четат ”1/48 ид.ч.” вместо записаното „1/72 ид.ч.”, а в частта относно допълването решението на първоинстанционния съд е потвърдено като краен резултат, с уточнението, че и в тази част се касае за поправка на очевидна фактическа грешка, а не за допълнително решение.
С. А. Т. Л. е подал касационна жалба, която се отнася и до двете части на въззивното решение. По отношение на решението по чл.250 ГПК поддържа становище за недопустимост, тъй като молбата е подадена след повече от един месец от влизане на решението в сила- според касатора решението е влязло в сила на 18.10.2013 г., а не на 20.03.2014 г., както е приел съдът, поради което молбата за допълване на решението, подадена на 31.03.2014 г., се явява просрочена и по нея не се дължало произнасяне, а постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили.
По отношение поправката на очевидна фактическа грешка касаторът поддържа, че всъщност погрешният размер на квотите е резултат на неправилност на решението и затова не може да се поправя по реда на чл.247 ГПК.
1.По жалбата относно решението по чл.250 ГПК и твърдението за неговата недопустимост в тази част.
От данните по делото е видно, че молбата за допълване на първоинстанционната решение е била мотивирана с това, че съдът е пропуснал да определи квотата на съделителката В. Ц.. С оглед на това въззивният съд е приел, че се касае за молба за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като е налице формирана воля на съда по въпроса, че В. Ц. е един от съделителите и участва в делбата като единствен наследник на своята майка П. И. Т., с квота 1/8 ид.ч., но е пропуснато това да се отрази в диспозитива на решението.
С оглед на тези решаващи мотиви на въззивния съд поставените от касатора правни въпроси за евентуална недопустимост на молбата по чл.250 ГПК са неотносими към предмета на спора, тъй като съдът се е произнесъл по искане за поправка на очевидна фактическа грешка, което не е ограничено със срок, а не по искане за допълване на решението. По тези съображения в частта относно допълване на решението с квотата на В. Ц. не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
2.По жалбата относно решението по чл.247 ГПК, до което се отнасят въпроси 1 и 5 от изложението към касационната жалба.
В тази част въззивният съд е мотивирал решението си със съображения, които съответстват на съдебната практика, и конкретно на практиката по допускане на делбата, при което е необходимо сборът от дяловете на всички съделители да дава като резултат едно цяло. В този смисъл е била формирана и решаващата воля на съда, отразена в мотивите на решението, поради което различието при външното обективиране в диспозитива на тази правилно формирана воля по съществото на спора, е определено като очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК. Конкретно грешката е допусната при определяне квотите на наследниците от коляното на К. И. Л., който притежава 1/8 ид.ч., всеки от тримата му наследници – по 1/24 ид.ч., а съответно наследниците на починалата С. Г. Р.- по 1/48 ид.ч., а не 1/72 ид.ч., както неправилно е изчислил съдът. Очевидно е, че се касае до аритметично грешка, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика по приложението на чл.247 ГПК. В този смисъл са и някои от цитираните от касатора решения – напр. р.№ 629/ 26.02.1982 г. по гр.д.№ 92/ 82 г. І г.о., р. № 2192 от 28.X..1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г. о., р. № 475 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г., II г. о. и др. Останалите решения не са относими към случаите, когато грешката се дължи на неправилни пресмятания- така напр. р. № 34 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 684/2011 г., III г. о. има предвид грешка при описанието на имота, а в р. № 16 от 3.02.2010 г. по гр. д. № 135/2008 г., IV г. се приема, че не е налице очевидна фактическа грешка когато в диспозитива на решението не е посочено, че то не подлежи на обжалване. По изложените съображения по въпроси № 1 и 5 не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
`Въпроси № 2, 3 и 4 от изложението следва да се считат за отпаднали, тъй като те са поставени с оглед допуснатите от самия въззивен съд очевидни фактически грешки, които са поправени с решение № 1605/ 13.10.2015 г.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 496/ 19.03.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.