9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 28.01.2020г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2893 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3146/11.06.2019г., подадена от Община Шумен срещу решение №108 от 09.05.2019г., постановено от Шуменския окръжен съд по в.гр.д.№41/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на А. П. Й., че Община Шумен не е собственик на недвижим имот – имот с бивш идентификатор №……….. по КК на [населено място] съгласно заповед № КД-14-27-1481/14.05.2006г. на началника на СГКК-гр.Шумен, с площ 276кв.м., при граници: имоти с идентификатор …………; ………….; ………; …………… и ……….., който представлява част от имот с идентификатор ……….. по действащата кадастрална карта и регистри на [населено място].
Според касатора обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, каквото не е постановено. Излага съображения, че с диспозитива на първоинстанционното решение е постановено единствено, че общината не е собственик на имот с бивш идентификатор …….. по КК на [населено място] съгласно заповед № КД-14-27-1481/15.05.2008г. и липсва посочване на площ и граници на имота, докато в постановеното от въззивния съд решение са посочени граници на имота, както и идентификатора му по действащата карта и регистри на [населено място]. Счита, че разширявайки диспозитива без да измени решението, въззивният съд е постановил недопустимо решение.
Поддържа, че решението е недопустимо и като постановено по недопустим иск. Излага съображения, че липсва валидно въведен предмет на делото по причина, че имот с идентификатор ……… не съществува в правния мир – с влязло в сила решение по адм.д.№305/2017г. на Шуменския административен съд заповед № КД-14-27-1481/15.05.2008г. на началника на КГКК-Шумен, с която процесният имот е отразен в кадастралната карта, е прогласена за нищожна поради липса на каквито и да е основания за отразяване на имота в кадастралната карта. Същите доводи навежда и за да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и като очевидно необосновано, като счита мотивите на въззивното решение в частта по евентуално въведеното възражение за придобиване правото на собственост върху имота по давност за вътрешно противоречиви и противоречащи на формалната логика. Поддържа, че изводът на съда, че по делото не е установено преди 2007г. върху мота да е изградена улица, е напълно необоснован и в разрез с приетите и описани в мотивите факти и доказателства – показанията на св. Св. И. и св. Й. И., заповед №РД-25-916/15.10.1998г.,заключение на назначена от първоинстанционния съд СТЕ, заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изп. директор на АК, разрешение за строеж №…/02.08.2007г.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по два въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Може ли недвижим имот – предмет на делото, да бъде идентифициран в исковата молба и диспозитива единствено с кадастралния си номер, когато в хода на производството заповедта, с която имотът е отразен в кадастралната карта, е прогласена за нищожна и същият, заедно с границите, е заличен;
2.Кога се приема, че общината установява фактическата власт върху улица – дали от момента, в който безспорно е установено, че е отразена в съществуващи планове с елементи на улица и се ползва като такава или от момента, в който е установено, че върху нея са извършени реконструктивни мероприятия.
Ответникът по касационна жалба А. П. Й. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е образувано по предявен от А. П. Й. по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу Община Шумен иск за признаване за установено, че общината не е собственик на имот с идентификатор ………….. по КК от 2005г., а по действащата към момента на предявяване на иска КК имот с идентификатор………… с площ от 276кв.м. Предявилото иска лице поддържа, че е собственик на този имот по наследство от баща си П. Б. Б. и дарение от брат си З. П. Б., като по плана на [населено място] от 1965г. имотът е представлявал парцел …. в кв…., придобит от наследодателя П. Б. през 1931г. чрез покупка /н.а.№…, том …, регистър …., н.д.№….. Поддържа, че през 2007г. ответникът извършва строителство върху имота и прокарва продължение на [улица], като имотът не е отчуждаван по реда на чл.21 ЗОбС, не е издавана заповед по чл.25, ал.2 ЗОбС и не е провеждана процедура по чл.25, ал.1 ЗОбС.
Община Шумен оспорва така предявения иск като поддържа, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, както и че имотът не съществува в правния мир, тъй като заповедта, с който е отразен в кадастралната карта е нищожна. Поддържа, че имотът попада под [улица], съставлява част от градската улична мрежа и като такъв е публична общинска собственост по смисъла на ЗОбС, отреден за улица още със заповед № РД-25-916/15.10.1998г. и много преди това е съществувал и се е ползвал като улица, като през 2007г. е извършена единствено реконструкция на съществуващата улица. С оглед на това се позовава и на изтекла приобивна давност.
В диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд решение имотът е описан като имот с бивш идентификатор ……….. по КК на [населено място] съгласно заповед № КД-14-27-1481/14.05.2008г. на началника на СГКК-гр.Шумен.
Исковата молба е постъпила в регистратурата на Районен съд – Шумен на 12.12.2016г. С последващо решение №116/01.12.2017г. по адм.д.№305/2017г. по описа на Административен съд-Шумен, влязло в сила на 29.06.2018г., заповедта, с която имотът е нанесен в кадастралната карта, е прогласена за нищожна.
Съобразявайки това обстоятелство, при наведени с въззивната жалба доводи за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение поради липса на предмет, въззивният съд е приел, че описаният в исковата молба имот съдържа необходимата индивидуализация по местонахождение, граници, номер на имота съобразно действащата към момента на подаване на исковата молба кадастрална карта и представената скица №15.1840/04.01.2017г. Прието е, че обстоятелството, че впоследствие заповед № КД-14-27-1418/14.05.2008г. е прогласена за нищожна, не води до извода, че липсва предмет на делото, нито че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като отразяването на даден имот в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Изложени са съображения, че доколкото кадастралната карта има информативно значение, то обстоятелството дали и как даден имот е отразен в нея, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права, а обстоятелството, че заповедта, с която процесният имот е нанесен в КК е обявена за нищожна, не прави имота негоден обект на право на собственост, респ. негоден предмет на иск за защита на вещни права.
Така изразеното от въззивния съд становище съответства на практиката на ВКС /решение №289/25.10.2012г. по гр.д.№289/2012г. на Второ ГО на ВКС и решение №81/17.02.2012г. по гр.д.№506/2011г. на Първо ГО на ВКС/, според която съдът е длъжен да цени настъпилите по време на висящността на производството промени в имота, вкл. нанасянето му в кадастралната карта, доколкото е възможно имотът да не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен, при което следва да има предвид, че подобно несъответствие няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. В случая промяната е настъпила в хода на производството, поради което въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, я е съобразил и е индивидуализирал имота в диспозитива на решението си според актуалния му статут.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел също така, че отразяването, респ. неотразяването на имота в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред, доколкото кадастралната карта има само информационно значение. В този смисъл разясненията, дадени в ТР №8/2014 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС.
С оглед така изложените от въззивния съд и съответстващи на практиката на ВКС съображения, следва да се приеме, че не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия поставен въпрос.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС /решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/2015г. на Второ ГО на ВКС; решение №13/12.03.2016г. по гр.д.№3637/2015г. на Второ ГО на ВКС и др./, въззивният съд е приел, че за А. П. Й. е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание наследство и дарение, докато ответната страна оспорва правото на собственост на ищцата, позовавайки се и на изтекла придобивна давност. Изложените съображения, че тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е допустим, съответстват на посочената и в самото решение практика на ВКС, както и на разясненията, дадени с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищцата П. Б. Б. през 1931г. е придобил чрез покупко-продажба право на собственост върху нива – бивше лозе от 0.900 ара, находяща се в землището на [населено място], местността „С.“ /н.а.№…., том …., регистър …., дело №…/1931г./, като наследодателят е починал на 23.06.1963г. и оставил като наследници преживяла съпруга Х. П. Б., починала на 03.03.1981г., и двете си деца – З. П. Б. и А. П. Й.. Прието е, че през 1994г. /н.а.№…, том …, дело №…./1994г./ З. П. Б. е дарил на сестра си А. П. Й. 1/2 идеална част от този имот, представляващ към този момент дворно място от 0.900 кв.м. в м.“С.“ край [населено място], съставляващо парцел … в кв…. по плана на града.
Въз основа на заключението на изслушаната от въззивната инстанция СТЕ и изявленията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, въззивният съд е приел следното: имотът, описан в н.а.№…, том … от 1931г. с пл.№… в кв…. е отразен в неодобрен кадастрален план от 1971г. под същия номер в същия квартал с площ 828кв.м., а през 1986г. в изработен неодобрен кадастрален план за същата местност е обозначен с №…., кв…. с площ …..кв.м.; през 1998г. е одобрено изменение на регулационния план за кв…., но проектираната улична регулация не засяга имот пл.№………, докато останалата част от имота по н.а.№…./1931г. е засегната от уличната регулация; през 2005г. със заповед № РД-18-52 на изпълнителния директор на АК е одобрена кадастралната карта на [населено място], в която имот пл.№…. е отразен като имот с идентификатор ………… с площ 387кв.м., а останалата част от бившия имот пл.№….. попада под [улица].37; през 2006г. въз основа на скица-проект, заверена на 13.08.2007г., са изменени границите на имот с идентификатор …………. като имотът придобива правоъгълна форма и западната му граница съвпада с уличната регулация, а площта му е 409кв.м., след което тази част от имота е продадена на Р. К. Б.; през 2007г. е издадено разрешение за строеж №…/02.08.2007г. за първи етап на обслужваща улица от VI клас от второстепенната улична мрежа на [населено място], като към този момент в кадастралната карта не е отразен имот, различен от имот с идентификатор ………..; със заповед № КД-14-27-1418/14.05.2008г. на началника на СГКК е направена поправка на границите на имот ………., който е част от улица, и е нанесен имот с идентификатор ……….. с площ 276кв.м.; със заповед № РД-25-1817/29.09.2008г. на кмета на Община Шумен е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за кв…., с който в посока север се удължава [улица], като имот ……… не е отразен; след обявяването на заповед № КД-14-27-1418/14.05.2008г. за нищожна с решение №116/01.12.2017г. по адм.д.№305/2017г., имот с идентификатор ………… е заличен и към настоящия момент по действащата кадастрална карта е част от имот с идентификатор ………., което представлява частта от бившия имот пл.№…, описан в н.а.№…/1931г., която попада под [улица]и е предмет на делото.
Въз основа на заключението на изслушаната и приета от първоинстанционния съд СТЕ е прието, че процесният имот е отразен за първи път с елементи на улица в плана, одобрен със заповед № РД-25-216/1998г., като процесният имот, който към настоящия момент представлява част от имот с идентификатор №………… по действащата кадастрална карта, попада в продължението на [улица].
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик по наследство и дарение на имот с бивш идентификатор ………. с площ от 276кв.м. по заповед №КД-14-27-1418/14.05.2008г. на началника на СГКК /част от бивш парцел №… в кв…., описан в н.а.№…, том …, регистър …, дело №…/1931г./, който след прогласяване нищожността на заповед № КД-14-27-1418/14.05.2008г. представлява част от имот с идентификатор ……….. по действащата кадастрална карта на [населено място], целият с площ от 1540кв.м., върху който през 2007г. ответникът по иска е прокарал продължение на [улица], като в хода на производството не е установено правото на собственост върху тази част от имота да е придобито от друг правен субект.
Чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и въз основа на самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съд е приел, че общината не е придобила правото на собственост върху процесния имот, тъй като продължението на [улица], което засяга процесния имот, не е било реализирано по предвидения в закона ред, макар същото да е реално извършено и процесният имот понастоящем да се използва като улица. Изложени са съображения, че мероприятието, за което имотът е отреден според предвижданията на ПУП, е следвало да бъде реализирано едва след провеждане на отчуждително производство и заплащане на обезщетение на собственика на имота, като по делото не се спори, че процедура по отчуждаване не е била провеждана и на ищцата обезщетение не е било определяно, респ. изплащано.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и последователна практика на ВКС /решение №18/08.02.2013г. по гр.д.№583/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №371/28.07.2010г. по гр.д.№1007/2009г. на Четвърто ГО на ВКС/, според която ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби на §7, ал.1, т.4 ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост не може да се приеме, че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица, се определя от предназначението, т.е. отреждането по плана, но самото право се придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план не представлява основание за придобиване право на собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. Общината /или държавата/ придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение /арг. от чл.21,ал.1 ЗОбС/, след което става собственик и на реализираната върху тази част от имота улица.
За неоснователно е прието наведеното от общината възражение за придобиване на право на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение.
За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. и Й. И., като е взел предвид, че от показанията им се установява, че през 2007г. продължението на [улица]в посока север е било асфалтирано и са направени тротоари, като преди това още от 80-те години този участък се е използвал за път, имало е бурдюри и улично осветление. Въз основа на така установените факти е прието, че през 2007г. е положена асфалтова настилка върху процесния имот, респ. върху него е изградено продължението на [улица], като по този начин общината е установила фактическа власт върху него. Въз основа на заключението на СТЕ е прието, че участъкът, в който се намира процесният имот, е предвиден за [улица]., но същата е реализирана на място едва пред 2007г. Прието е, че процесният имот се е ползвал за преминаване и преди това, но от доказателствата по делото не се установява преди този момент върху имота фактически да е изградена улица, респ. общината да е извършила действия, чрез обективирането на които именно тя да се приеме за владелец на имота. Взети са предвид и изявления, обективирани в издадени от съответните органи на общината документи /писмо № 94-В-275/15.08.2012г., изходящо от Община Шумен и адресирано до А. П. Й., в което е посочено, че във връзка с продължението в северна посока на [улица]следва да се извърши отчуждаване по предвидения в ЗОбС ред/, с оглед на което е прието за опровергано твърдението на общината, че към този момент е владяла имота с намерение да го свои и го счита за свой собствен.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК – в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е обсъдил детайлно всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и при формиране на правните си изводи е взел предвид всички установени по този начин релевантни за спора факти и обстоятелства, преценявайки правните им последици с оглед смисъла на разпоредбите на чл.68 и чл.69 ЗС. Обсъдени са както показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи обективния елемент на придобивната давност, така и изходящите от представители на общината изявления, касаещи субективния елемент от фактическия състав на този придобивен способ и по-специално липсата на намерение от страна на общината имотът да се владее с намерение за своене. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване изразява единствено поддържаната от касатора защитна теза в процеса, която обаче не съответства на установената фактическа обстановка, доколкото и в касационната жалба не се поддържа общината да е изградила в процесния имот път или [улица]. Или както е приел и въззивният съд, ползването на имота като път от населението, не може да бъде приравнено на владение по смисъла на чл.68 ЗС.
По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кога следва да се приеме, че общината установява фактическа власт върху улица – дали от момента, в който е установено, че е отразена в съществуващи планове с елементи на улица и се ползва като такава или от момента, в който е установено, че върху нея са извършени реконструктивни мероприятия. Според трайно установената практика на ВКС владението представлява установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои /решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г., Второ ГО на ВКС/ или упражняване на фактическа власт върху определена вещ от определено лице с намерение за своене и то от момента на установяване на тази фактическа власт. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл.69 ЗН е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобива давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез промяна на държането във владение. Твърдейки, че процесният имот представлява публична общинска собственост като улица, общината се позовава на съответните разпоредби от Закона за общинската собственост, които представляват основание за придобиване на собствеността, но както в съответствие с практиката на ВКС е прието в обжалваното решение, само след надлежно проведена процедура. Ползването на част от имот от населението за преминаване и като достъп до имотите в квартала, както е приел и въззивният съд, не може да бъде приравнено на упражняване на фактическа власт върху този имот от страна на общината и то в качеството му на улица, т.е. част от общинската пътна мрежа, особено при наличие на изрично изявление от страна на представители на общината, признаващо правата на предявилото иска лице с оглед необходимостта от провеждане на съответно отчуждаване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №108 от 09.05.2019г., постановено от Шуменския окръжен съд по в.гр.д.№ 41/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: