О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София,16,10,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Никола Хитров търг. д. № 3735/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. К., [населено място] против решение № 3497 от 13.05.2013 г. по в. гр. д. № 14848/2011 г. на Софийски градски съд, с което потвърдено решение от 07.06.2011 г. по гр. д. № 41320/2009 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение Районен съд [населено място] е признал за установено по иск с правно основание чл. 124 ГПК, че А. Л. А. не дължи на Н. Р. К. сумата от 4000 евро по запис на заповед от 01.10.2003 г.
Ответникът по касационната жалба А. Л. А., [населено място], счита жалбата за неоснователна и моли съда да не допуска въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделка определя делото като търговско. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено със сила на присъдено нещо несъществуването на вземане, което е с цена под 10 000 лв. по запис на заповед /4000 евро или 7823,32 лв., съгласно официалния курс на БНБ/, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Предвид недопустимостта на касационната жалба, настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски на касатора.
Претендираните от ответника по касация разноски следва да се присъдят в размер на 1600 лв., съгласно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Н. Р. К., [населено място] против решение № 3497 от 13.05.2013 г. по в. гр. д. № 14848/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. Р. К., [населено място] да заплати на А. Л. А., [населено място] сумата от 1600 лв., възнаграждение за един адвокат по настоящото производство.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: