Определение №405 от 27.5.2014 по търг. дело №3471/3471 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 405

С., 27,05,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3471/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №50 от 15.05.2013 г. по т.д. № 95/2013 г. на Бургаски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба-E. С. П. от [населено място] е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е като въпрос – „ Преценката за поведението на съдружника, изразяващо се в бездействие, следва ли да се обвързва с критерия за траен характер на поведението на съдружника, при положение че бездействието само по себе си е липса на воля за осъществяване дейността на дружеството и не се следва от времево измерение за дълготраен продължителен характер.”Страната накратко е развила оплакване за неправилност на изводите на съда, свързани с приетото за недоказаност на действията на противната страна против интересите на дружеството.Страната е посочила, че в съдебната практика не бил поставян за разглеждане въпроса „ за бездействието като времево измерение на поведението на съдружника следва да се прилага критерий за траен характер на това поведение и следва ли осъществяването на задълженията на другия съдружник, визирани в нормата на чл.124 ТЗ, които той изпълнява, да се разглеждат при оценката за извършени нарушения от изключвания съдружник”. Заявено е лаконично, че решаването на тези въпроси щяло да допринесе за развитие на правото и точното прилагане на закона.Поставен е и въпроса – „ Следва ли, след като не е необходимо настъпването на вреди и тяхното установяване от действия респ. бездействия на съдружника преценката за липса на накърнени интереси на дружеството да се обвързва с настъпил вредоносен резултат.” Посочено е, че съгласно „ константната практика” – решение по т.д. № 860 /10г. на ВКС, ІІ т.о. увреждащи по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ били само тези действия осъществявани от съдружника, които нарушавали само общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца и т.н. Страната е поддържала противоречие обосновано с лаконичното изявление че съдът приел, че липсвало отражение на поведението на П. върху финансовите резултати, които били обичайни за сезона.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т1 ГПК материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.Следователно, поставените въпроси, като фактически и общи, а също така и некореспондиращи с решаващия извод на съда, обусловил обжалвания резултата нямат характеристиката на релевантни.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с ирелевантни доводи. С оглед поддържаното от касатора противоречие, липса какъвто и да било фактически идентитет на хипотезите в сравняваните съдебни актове, а обосноваването на самото противоречие е осъществено с доводи, свързани с правен извод, направен въз основа на различни факти при различното им доказване. Освен това фрагментарно посочения извод от решението на ВКС, който според страната обосновавал противоречиво разрешаване на поставения от нея фактически въпрос не само, че не е в противоречие, но е и в съответствие с мотивите на въззивния съд, който е разглеждал именно наличието на установени данни за нарушение на задължението за лоялност, както и отражението на поведението на ищцата спрямо престижа и доброто име на търговеца.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито поставянето на фактически въпроси в контекста на защитната теза на страната, които изобщо не са били поставяни в производството по начина, по който са интерпретирани от страната. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на конкретен извод на съда, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50 от 15.05.2013 г. по т.д. № 95/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар