О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
София………………………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1473/ 23.07.2009 г. по гр.д. № 3317/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е отхвърлен иска, предявен срещу И. А. К. за собствеността и владението на имот пл. № 29, парцел ****ви по кадастралния план на гр. П., м. “Г” от 1996 г., с площ 2,899 дка.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ищците Е, Д. Г. , Г. Г. , В. Д. , Н. Ш. , Т. Ш. , А. К. , Н. Т. и Ц. Н. , които поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно изводите на съда, че ищците не са доказали да са собственици на имота, което е послужило като основание за отхвърляне на иска.
Ответникът не взема становище по жалбата.
От данните по делото е установено, че за легитимацията си като собственици ищците се позоват на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, за което са представили и няколко решения на поземлената комисия, издадени по различно време и с различно съдържание относно начина на възстановяване на имота, За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че някои от тези решения са нищожни, друго решение съдържа само признаване на правото за възстановяване, а с трето възстановяването е с план за земеразделяне, поради което нито едно от тях не легитимирало ищците като собственици. Посочено е също така, че имотът е зает от мероприятие- гробище, което е пречка за възстановяване по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. Относно правата на наследодателя на ищците е констатирано, че те се основават на нот.акт от 1922 г., но само за 1/3 ид.ч. от имота, без данни за извършена делба с другите съсобственици. Съобразена е и липсата на идентичност между имота, описан по нот. акт от 1922 г. и процесния имот пл. № 29, а също и че последният не се владее от ответника.
С оглед на тези обстоятелства касаторите формулират като процесуалноправен въпрос този за доказателствената стойност на различните решения, които поземлената комисия е постановявала за един и същ имот. Въпросът е съществен, тъй като рефлектира и върху легитимацията на ищците, а доколкото във връзка с позоваването на ТР № 1/ 97 г. се твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На същото основание жалбата следва да се допусне до разглеждане и по поставения материалноправен въпрос за характера на решенията на поземлената комисия във връзка със значението им като титул за собствеността на възстановените земеделски имоти.
По изложените съображения и на основания чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1473/ 23.07.2009 г. по гр.д. № 3317/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите, че следва в 7 дневен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС и да представят пред ВКС вносния документ за държавна такса в размер на 163 лв., като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: