О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 12.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1372/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 110 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 1040/ 2008 г. на Б. окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е признато за установено по отношение на ответниците В. Б. К., Б. С. К. и А. К. , че ищецът Б. И. К. е собственик на ? ид. ч. от апартамент № 18 в гр. Б., ж.к. Еленово, бл. 23, вх. Б, ет.6, ведно с мазе № 18 и съответните идеални частни от общите части на сградата и от правото на строеж, въз основа на което е построена.
Ответниците К. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като считат, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като съдът се произнесъл по нередовна искова молба, а освен това не уважил възражението им за придобиване по давност на процесния имот като добросъвестни владелци.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят като съществен процесуалноправен въпрос този, дали съдът е дължал произнасяне по нередовна искова молба и допустимо ли е постановеното при тези условия съдебно решение. Намират, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд и на съдилищата в страната, като представят съдебни решения в посочения смисъл.
Като материалноправен се поставя въпросът може ли един от наследниците да претендира право на собственост върху целия имот без да излага обстоятелства на какво основание е станал собственик на частите, които са извън наследството. По този въпрос, но без да се излагат други аргументи, твърдят, че разглеждането на жалбата би имало значение за развитието на правото.
От данните по делото е установено, че спорът е за един апартамент, който е придобит през 1980 г. в съсобственост от дядото и бащата на ищеца, като всеки един от тях към този момент е бил в брак. Бабата, дядото и бащата на ищеца са починали и с договор за доброволна делба имотът е поставен в негов дял. Без съгласие на ищеца майка му продала имота на лицето П. Т. , а тя от своя страна го прехвърлила на настоящите ответници. Без да се позовава на договора за доброволна делба, тъй като не е подписан от него, и при установена по съдебен ред нищожност на следващата продажба, ищецът е предявил ревандикацонен иск срещу последните приобретатели, като е претендирал да бъде признат за собственик на това, което има по наследство от първоначалните собственици, с отчитане на обстоятелството, че дядото имал още три деца освен бащата на ищеца.
За да уважи иска в приетия размер от ? ид. ч. въззивният съд изложил мотиви, че частта на ищеца е придобита единствено по силата на наследственото правоприемство с първоначалните собственици на имота, съобразно родствената им връзка и квотите по закон. Не е уважено възражението на ответниците, че са придобили имота въз основа на кратката придобивна давност, тъй като не са доказали, че са упражнявали владение върху същия.
С оглед на изложените данни следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на жалбата им до разглеждане.
Първият поставен от тях въпрос е процесуалноправен и действително е съществен за делото, тъй като определя допустимостта на решението, но по него съдът не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС и съдилищата, обобщена в ТР № 1/ 17.07.2001 г. и ТР № 1 / 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В изпълнение на правомощията си на съд по същество и съгласно т.4 и т.17 от посочените тълкувателни решения въззивният съд, след като констатирал нередовност в исковата молба, я е оставил без движение за уточняване основанието на иска и за конституирането на съпругата като необходим другар на страната на един от ответниците. Решението е постановено въз основа на направените от ищеца уточнения, изложените становища и представените доказателства по делото, при анализа на които и с оглед на приложимия материален закон съдът е установил до каква степен претенцията е основателна и за каква част искът следва да се отхвърли. Правилността на въззивното решение не е предмет на проверка в производството по допускане на касационното обжалване. Основанието, което се поддържа е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но по изложените съображения следва да се приеме, че не е осъществено и жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане и по поставения материалноправен въпрос, който преди всичко е формулиран неправилно, извън контекста на решението и не е съществен за изхода на делото. Ищецът може да изложи всякакви твърдения в исковата молба, но за да се уважи иска, те трябва да бъдат доказани. В случая ищецът е твърдял собственост върху целия имот, но искът е уважен за идеална част в размер, установен от съда с оглед на доказателствата по делото и закона. По съображения, че не са били владелци, е отхвърлено и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. В тази част развитите от касаторите доводи са всъщност оплаквания за необоснованост и неправилност на решението и също са извън предмета на настоящото производство. Не са въведени относими доводи и за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 1040/ 2008 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: