1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4283 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. А. срещу въззивно решение № 4641/25.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 6689/2018 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено решение №339156/14.02.2018 г. по гр.д.№ 20635/2016 г. на Софийски районен съд, касаторът е осъден на основание чл.365, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на Л. С. Г. сумите – 4 000 евро главница по спогодба от 21.10.2004 г. и 106.46 евро обезщетение за забава.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В представеното изложение се твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите: „легитимирана ли е майката (респ. родителят) да предяви иск за издръжка на детето си за периода след навършване на пълнолетие и до завършване на висше образование, позовавайки се на спогодба, сключена по времето, когато е било непълнолетно”; „кой е титуляр на месечните плащания за издръжка и чия е активната процесуална легитимация при предявяване на иск за издръжка на дете след неговото пълнолетие”.
Ответницата по жалбата – Л. С. Г., представлявана от адв. Цв.Г., в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускането на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че видно от представеното по делото споразумение от 21.10.2004 г., сключено между ищцата (лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното тогава дете Е. Г.) и ответника, последният се задължил да ги обезщети като наследници на пострадалия при ПТП техен съпруг и баща, като: 1. внесе по сметка на малолетното дете Е. Г. сумата от 3 500 евро в срок от три месеца от датата на подписване на споразумението; 2. заплаща ежемесечно сумата от 250 евро по сметка, открита и посочена от Л. Г., считано от датата на подписване на споразумението, за срок до завършване на средното образование на Е. Г., а случай, че образованието продължи във висше учебно заведение, сумата да бъде изплащана до приключването му (което е станало през м.09.2016 г.). До 21.05.2015 г. ответникът внасял ежемесечно по сметка на Л. Г. вноски от по 500 лв. в изпълнение на задължението си по т.2 от споразумението, след което престанал. Обсъждайки събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, въззивната инстанция е приела, че са основателни претенциите за присъждане на неизплатена главница за периода м.06.2015 г. – м.09.2016 г., общо в размер на сумата 4 000 евро, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на 106.46 евро за периода – м.07.2015 г. до м.04.2016 г. (датата на подаване на исковата молба) върху сумата на падежиралите към този момент вноски. Посочил е, че в случая съгласно записаната уговорка по т.2 от споразумението задължението на ответника за ежемесечно изплащане на сумата 250 евро е поето спрямо ищцата, тя е титуляр на това право и по посочената от нея банкова сметка са извършвани всички преводи до м.05.2015 г. (т.е. и след навършване пълнолетие на Е. Г.). Тълкувайки клаузите на споразумението, съгласно правилото по чл.20 ЗЗД, е прието, че спорът не касае заплащане на издръжка за дете (непълнолетно или пълнолетно), а неизпълнение на самостоятелно облигационно задължение на ответника спрямо ищцата за обезщетение от непозволено увреждане.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че изведените в изложението на касатора правни въпроси са ирелевантни и не обуславят допускането на касационния контрол. И двата въпроса предпоставят в себе си условието, че в случая спорът касае заплащането от страна на касатора на месечна издръжка на вече пълнолетната Е. Г. – дъщеря на ищцата. Въззивният съд е приел точно обратното – че с клаузата по т.2 от споразумението от 21.10.2004 г. ответникът е поел задължение спрямо ищцата Л.Г. да я обезщети по посочения начин и за посочения срок, в личното й качество на наследник на съпруга й, пострадал в ПТП по вина на С.А.. При това положение, въпросите дали майката е „легитимирана да предяви иск за издръжка на детето си в периода след навършване на пълнолетие” и „кой е титуляр на месечните плащания за издръжка” на пълнолетно дете, са изцяло неотносими, защото не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Липсата на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждането на поддържаните от касатора специални предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 за селектиране на жалбата (вж. – т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Адвокатът – пълномощник на ответната страна по жалбата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в минимален размер, което съгласно представения договор за правна защита от 23.10.2019 г., е основателно. Следва касаторът да бъде осъден, на основание чл. 38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. и чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, да заплати на адв. Ц. Д. Г. от САК адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на сумата 500 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4641/25.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 6689/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Х. А., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на адвокат Ц. Д. Г. от САК, с личен номер [ЕГН], на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.