1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№302
[населено място], 14.07.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2760 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2071 от 17.12.2013г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2462/2012г., с което е потвърдено решение от 23.03.2012г. на Асеновградски районен съд по гр.д. № 690/2004г. С последното съдът е постановил следното:
1/ уважил е предявения от Р. – П. против К.”В.” [населено място] по иск по чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на три недвижими имота: а/терен с площ 7 682 кв.м., съставляващ ПИ № 00702.526.083 по кадастралната карта на А., заедно с построените в него сгради и постройки, подробно описани в решението; б/терен с площ 9000 кв.м., съставляващ ПИ № 00702.534.008 по кадастралната карта с построените в него сгради, подробно описани в решението; в/ кафе-сладкарница със складове към нея, находяща се в партерния етаж на четириетажна производствена и административна сграда в държавен парцел VІІ-2176 в кв. 195 по плана на А., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 00702.518.65.1.1;
2/ отхвърлил е предявения по реда на чл. 181 ГПК/отм./ иск на ТПК”Р.” [населено място] против Р.-П. и К.”В.” за установяване собствеността върху следните имоти: 1941/7554 ид.ч. от ПИ № 00702.526.083 по кадастралната карта на А., заедно с 1/20 ид.ч. от построените в имота постройки; ? ид.ч. от ПИ № 00702.534.008 по кадастралната карта с построените в него сгради; кафе-сладкарница със складове към нея, находяща се в партерния етаж на четириетажна производствена и административна сграда в държавен парцел VІІ-2176 в кв. 195 по плана на А., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 00702.518.65.1.1;
3/ отхвърлил е евентуалния иск И. Т. Щ. и А. М. Ф. като член-кооператори в ТПК „Родина” и наследници на първоначалните учредители на ТПК „Р.”, за установяване собствеността върху 1/14 ид.ч. за всеки от тях от гореописаните недвижими имоти;
4/ отхвърлил е предявения от ТПК „Шести септември” против Р.-П. иск за установяване на собствеността върху 1/5 ид.ч. от масивна сграда – производствен корпус – пететажна сграда в ПИ 00702.534.57; производствен обект – сладкарство и бозоварна, представляващ двуетажна сграда в ПИ 00702.526.139 и пристройка към нея. Отхвърлил е и предявения от същия ищец против К.”В.” иск за признаване собствеността и предаване владението върху 1/5 ид.ч. от горепосочения производствен корпус;
5/ отменил е на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ четири констативни нотариални актове, издадени на К.”В.” за процесните имоти.
Касационната жалба е подадена от Кооперация за производство, търговия и услуги /К./ „В.” чрез пълномощниците адвокати Р. и Д.. Жалбата е насочена срещу частта от решението, с която е уважен ревандикационния иск срещу кооперацията и са отменени нотариалните актове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа недопустимост на решението и в частта по исковете на главно встъпилото лице ТПК”Шести септември”. Посочени са шест правни въпроса, които според касатора са решени в противоречие с практиката и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационна жалба е подадена и от главновстъпилите лица ТПК „Р.” [населено място], И. Т. Щ. и А. М. Ф.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване те се позовават на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК като считат, че при извършеното препращане към мотивите на първата инстанция въззивният съд не се е произнесъл по част от направените от тях доводи, което противоречи на задължителната съдебна практика. Сочат и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дали вписаното в регистъра сливане или вливане, което е в нарушение на закона, поражда транслативен ефект за имуществото на слелите се, респ. влелите се кооперации и представлява ли титул за собственост на приемащата кооперация.
Районен кооперативен съюз/Р./-П. като ответник по двете касационни жалби представя отговори, в които подробно мотивира липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
К.”В.”, ответник по касационната жалба на главновстъпилите лица, изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
П. страна [фирма] взема становище, че следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на К. “В.”.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по ревандикационен иск и установителни искове за собственост. Първоначалната искова молба е от Р.-П. против К.”В.”. Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на кооперация ТПК “Девети септември”, образувана чрез сливане на ТПК “Р.” и ТПК “Родина” през 1954г. и прекратена през 1972г. след вливането й в О., по-късно преименуван на Районен кооперативен съюз – П.. Имотите: 1/терен с площ от 7,682 кв.м., съставляваща парцел ІІ, имот пл.№ 3565 в кв. 299 по плана на [населено място], както и построените в него сгради и постройки; 2/терен с площ от 9000 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-хлебозавод, в кв. 4 – Промишлена зона “Изток” на [улица] по плана на [населено място], заедно с построените в него сгради и постройки; 3/кафе-сладкарница складове към нея, находящи се в партерния етаж на четириетажна производствена и административна сграда (Битов комбинат), със застроена площ от 116,75 кв.м., построена в държавен парцел VІІІ, имот пл.№2176 в кв. 195 по плана на [населено място], са били предоставени за ползване на К. “В.”, която се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост, с което е предизвикала правния спор.
Ответникът К. “В.” оспорва исковете; поддържа възражение, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти по давностно владение, тъй като владее същите от 1990г. до настоящия момент.
Предявени са по реда на чл. 181 ГПК/отм./ иск от ТПК “Р.” и от И. Т. Щ. и А. М. Ф. против ищеца Р.-П. и ответника К. “В.” установителни искове за собственост на същите имоти. Г. лица претендират, че собственик на имотите е ТПК”Р.” или евентуално другите двама ищци като нейни член кооператори и наследници на първоначалните учредители.
Предявен е по реда на чл. 181 ГПК/отм./ иск и от ТПК „Шести септември” /с предишно наименование ТПК”Девети септември”/ за установяване по отношение на Р.-П. и К. „В.”, че ТПК „Шести септември” е собственик част от имотите по първоначалната искова молба. По отношение на тези искове касационна жалба от ищеца ТПК”Шести септември” не е подадена.
В. съд е приел от фактическа страна следното: През 1940г. е регистрирана Х. производителна кооперация „Р.” – А.; през 1949г. е вписана Сладкарско-бонбониерска производителна кооперация „Република” – А.; между двете кооперации е извършено сливане през 1954г., при което е създадена Обединена хлебаро-сладкарска ТПК „Девети септември”. През 1972г. е прекратена дейността на ТПК”Девети септември”, цялото имущество е предадено на О.-П. и кооперацията е преустановила съществуването си. О.-П. е създал предприятие Хранително-вкусов комбинат на отделна стопанска сметка, вписано в кооперативния регистър. През 1994г. наименованието на О.-П. е променено на Р.-П. чрез вписване по ф.д. № 28/1991г. /старо ф.д. №15/1954г./. Въз основа на тези констатации съдът е достигнал до извод, че ищецът Р.-П. е правоприемник на имуществото на слелите се Х.”Р.” и С.”Република”, както и на ТПК „Девети септември”.
Установено е от представените писмени доказателства, че Х. ”Р.” е притежавала: парцел VІ-2315 в кв.119 с площ 511 кв.м., парцел VІІ-2315 в същия квартал с площ 511,50 кв.м., парцел VІІІ-2315 с площ 513 кв.м. и парцел ХVІ-2318 с площ 406 кв.м. През 1970г. за нуждите на ТПК „Девети септември” са отредени 9 дка земя в съседство с Д.-А.. В периода 1958-1970г. ТПК”Девети септември” е построила бозаджийски отдел, цех за безалкохолни напитки, сграда за котелно помещение, склад за хляб и нафтово гориво.
С решение на Кооперативен съюз-П. от 27.02.1990г. е предоставено право на ползване върху недвижимо имущество на съюза на новоучредени кооперации, като предоставянето влиза в сила след учредяването им. К.”В.” е учредена на 04.05.1990г. и по този начин са й предоставени имотите, които са обслужвали кооперативното предприятие Хранително-вкусов комбинат-А..
В периода 1993-2004г. К. ”В.” се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост на дворно място с площ 9000 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-Хлебозавод в кв.4 на града; на сградите в този имот, на кафе-сладкарница в партерния етаж на четириетажна сграда в парцел VІІІ-2176 в кв.195 по плана на града и на УПИ ІІ-Х. в кв.299 по плана на града с площ 7445кв.м. Един от нотариалните актове е издаден въз основа на обстоятелствена проверка, а останалите – въз основа на писмени документи. Същевременно, с молба от 14.08.1998г. кооперацията е поискала от Р.-П. изясняване и уреждане на въпроса със собствеността на стопанисваното от нея имущество, като е посочила, че не е уредено правоприемството с Х. и кооперацията няма легитимно имущество.
Според приетата експертиза на в.л. А. недвижимите имоти са заведени като дълготрайни активи на К. „В.” в първия баланс от 1990г.; като основание за записването им е посочен протокола от учредителното събрание на кооперацията.
При проследяване на извършените преобразувания въззивният съд е приел, че ТПК”Девети септември” е прекратила дейността си още през 1972г. и не е възстановена по смисъла на §1 от ЗК, тъй като няма данни да е проведено общо събрание от членове на кооперацията към момента на прекратяването й. Поради това процесните имоти са преминали в патримониума на Р.-П. като правоприемник на ТПК”Девети септември”. Що се отнася до правата на ответника К.”В.” съдът е изтъкнал, че той не е могъл да стане собственик на имотите, които са му предоставени само за ползване – липсва осъществена вещно-прехвърлителна сделка, а възражението за придобиване по давност е неоснователно предвид забраната на чл. 31, ал.3 ЗК/от 1991г./ за придобиване по давност на имоти кооперативна собственост. Давност би могла да тече от изменението на ЗК от 28.12.1999г., но от тогава до завеждането на иска през 2004г. не е изтекъл необходимия десетгодишен срок. Въз основа на горното съдът е приел, че предявеният иск по чл. 108 ЗС от Р.-П. против К.”В.” е основателен.
По иска на главновстъпилото лице ТПК „Р.” и на двете физически лица, наследници на член-кооператори, съдът е приел, че сега съществуващата кооперация не е правоприемник на съществувалата до 1954г. ТПК „Р.”, която със сливането си с ТПК”Република” е престанала да съществува и е създаден нов правен субект ТПК”Девети септември”. Според съда при осъщественото преобразуване са спазени разпоредбите на тогава действащия Правилник за кооперативните организации, като не е било необходимо нарочно заличаване на всяка от слелите се кооперации. Имуществото им е преминало в патримониума на новосъздадената кооперация ТПК”Девети септември”. Поради това и тъй като не е налице идентичност между престаналата да съществува кооперация ТПК „Р.” и ищеца ТПК”Р.”, регистриран през 1993г., то нито кооперацията, а още по-малко член-кооператорите могат да обосноват някакви права върху процесните имоти.
По иска на главновстъпилото лице ТПК”Шести септември” съдът е приел, че през 1972г. ТПК”Девети септември” е прекратила дейността си и всичките й активи и пасиви са преминали в О.-П.. Тя не е била заличена и е имала право да възстанови дейността си. На проведено общо събрание на 21.07.2000г. на Х.-сладкарска кооперация ТПК”Девети септември” е взето решение за продължаване дейността на същата и за възстановяване на собствеността й. Според съда посочената кооперация не е възстановена по смисъла на §1 ЗК – с решение от 08.08.2000г. по фирменото дело са вписани промени, касаещи кооперацията, вписана през 1954г., но с влязло в сила решение по реда на чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ е установена нищожност на това вписване и то е заличено от регистърния съд. При това положение съдът е приел, че сега съществуващата кооперация с променено наименование ТПК ”Шести септември” е нововъзникнала и не е правоприемник на съществувалата до 1972г. кооперация. Въз основа на това е отхвърлил предявените от нея искове.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на К.”В.”. В нея се иска на първо място допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта на решението в частта по иска главновстъпилото лице ТПК”Шести септември” като се поддържа липса на активна процесуална легитимация на този ищец. К. К.”В.” е ответник по този иск, искът е отхвърлен и касационна жалба от ищеца ТПК „Шести септември” не е подадена. Следователно за касатора липсва интерес от обжалване и съответно от допускане на касационно обжалване в тази част.
На второ място са формулирани шест правни въпроса:
1/ Притежават ли юридическа правосубектност кооперативните съюзи в периода от 06.08.1991г. /датата на влизане в сила на ЗК/ до 06.12.1996г. /влизане в сила на З., ДВ бр.103/96г./ и могат ли те да бъдат носители на право на собственост, което да се ползва от защитата по чл. 31, ал.3 ЗК/отм./
2/Приложима ли е спрямо кооперативните съюзи забраната за придобиване по давност на имоти по чл. 31, ал.3 ЗК/отм./ или тя важи само за имущество, собственост на кооперации по смисъла на чл.1 ЗК/1991г./
Двата въпроса са свързани и имат отношение към мотивите на съда за отхвърляне на възражението за придобивна давност. По въпроса за правосубектността на ищеца съдът изрично не се е произнасял, тъй като такова възражение в хода на делото не е повдигано. В случая от съществено значение е, че ищцовият кооперативен съюз не е новосъздаден при действието на Закона за кооперациите от 1991г., а е съществуващ такъв, заварен като юридическо лице. Приложената от касатора съдебна практика се отнася за новорегистрирани кооперативни съюзи, които претендират да са възстановени по смисъла на §1, т.1 ДР ЗК/1991г./, за които е създадена и тълкувателната норма на §27 ПЗР З. /ДВ бр.41/2007г./. При обсъждане на възражението за давност съдът е приел, че разпоредбата на чл.31, ал.3 ЗК/отм./ се прилага за вещи на кооперативни организации, т.е. включително и на кооперативни съюзи. Представената съдебна практика не съдържа разрешение на този въпрос; следователно не е обосновано основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Същевременно, настоящият състав счита, че не е налице неяснота или непълнота в закона, за да е необходимо тълкуването му, което би представлявало основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Вярно е, че текстът буквално визира вещи на кооперации, но съгласно чл.60, ал.5 ЗК/1991г./ за неуредените въпроси за кооперативните съюзи се прилагат глава втора и пета от закона, т.е. разпоредбите за кооперациите, а чл.31 се намира в глава втора. Така че, приложимостта на забраната и спрямо имущество на кооперативни съюзи е изрично уредена в закона.
3/. Изгубва ли правото си на собственост кооперативен съюз, на когото е отнето качеството юридическо лице до влизане в сила на ЗК /1991г./ и който е предоставил имуществото си по реда на §2 ДР ЗК /1991г./ на членуващи в него кооперации. Този въпрос също не е стоял за разглеждане пред съда, понеже тези доводи са развити за първи път в касационната жалба. Освен това, по делото не е установено да е извършено разпределение на имуществото на кооперативния съюз по реда на § 2 ДР ЗК /1991г./. Представената съдебна практика – Решение №287 от 20.10.2010г. по гр.д.№ 4865/2008г. на I г.о. се отнася за кооперативен съюз, който е преустановил дейността си през 1970г. и претендира да е възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 ПЗР ЗК/1991г./, а както бе изтъкнато и по-горе в настоящия случай кооперативният съюз съществува от 1954г. до настоящия момент, не е преустановявал дейността си, а само е извършена промяна в наименованието му.
4/. Как се разпределя доказателствената тежест по иск по чл. 108 ЗС след като ответникът се легитимира с констативни нотариални актове за собственост. Относно разпределението на доказателствената тежест по иска за собственост е налице константна съдебна практика и обжалваното решение е съобразено с нея. Що се отнася до доказателственото значение на констативния нотариален акт, то въпросът е разгледан в Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и разрешенията в обжалваното решение не противоречат на тълкувателния акт – съдът е приел, че е доказано поддържаното от ищеца основание за собственост и че не е осъществено основанието по констативните нотариални актове на ответника.
5/. Има ли задължение въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба и да разгледа всички представени доказателства като ги обсъди в тяхната съвкупност. Несъмнено е, че такова задължение има и то произтича от закона – чл. 188 ГПК/отм./. Въпросът е поставен общо, без да е ясно кои доказателства не са обсъдени. В случая съдът е постановил обстойни мотиви по наведените от страните доводи и възражения, а неповдигнати такива няма задължение да обсъжда. Отделно от това, неизпълнението на задължението за обсъждане на всички доказателства съставлява процесуално нарушение и допускането му обуславя неправилност на решението, която е основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
6/. Налице ли е основание за отвод на член на състава, ако той е участвал в разглеждането на друго дело между същите страни, в което са разрешавани идентични въпроси. Въпросът е свързан с довода, че съдията- докладчик по гр.д. № 2462/2012г. на Пловдивски окръжен съд е участвал в разглеждането на друго дело между К.”В.” и ТПК „Р.”. Касае се до разглеждане на правен спор, различен от настоящия, поради което не е налице основание за самоотвод на основание чл. 12, ал.2, пр.1 ГПК/отм./, а искане за отвод от страна на касатора не е заявено. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с Решение № 351 от 12.12.2011г. по гр.д. № 497/2010г. на ВКС, ІІг.о., което разглежда случай на участие като вещо лице по делото на съпруг на съдията.
По жалбата на ТПК „Р.” [населено място], И. Т. Щ. и А. М. Ф.. Тези касатори се позовават на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК като считат, че при извършеното препращане към мотивите на първата инстанция въззивният съд не се е произнесъл по част от направените от тях доводи, което противоречи на задължителната съдебна практика. Всъщност въззивният съд не е извършил препращане към мотивите на първата инстанция, а такова не е възможно, тъй като въззивното производство се развива по реда на отменения ГПК. Съдът е извършил характерната за въззивната инстанция цялостна преценка на доказателствата и е направил свои собствени правни изводи, които като краен резултат съвпадат с тези на първата инстанция. Ето защо касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.
Второто основание за достъп до касационен контрол е по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК спрямо по въпроса: дали вписаното в регистъра сливане или вливане, което е в нарушение на закона, поражда транслативен ефект за имуществото на слелите се, респ. влелите се кооперации и представлява ли титул за собственост на приемащата кооперация. Въпросът е неотносим към решаващите изводи на съда, според които при извършеното сливане на Х. „Р.” и С.„Република” през 1954г. са спазени изискванията на тогава действащия ПКО/отм./.
В обобщение, следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2071 от 17.12.2013г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2462/2012г. по касационната жалба на Кооперация за производство, търговия и услуги /К./ „В.”-гр.А. и по касационната жалба на ТПК „Р.”-гр.А., И. Т. Щ. и А. М. Ф., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: