1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
гр.София, 11.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3625/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на К., правоприемник на К., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 11 от 15.01.2014 г. по в.гр.д.№ 254/ 2013 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Русенски окръжен съд по гр.д.№ 516/ 2011 г. и по този начин е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата от Д. А. Р. на основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.) на имущество, придобито от престъпна дейност.
Касаторът повдига материалноправния въпрос съставлява ли законен източник на доход по смисъла на чл.4 ал.1 ЗОПДИППД вземането на кредитополучател по договор за банков кредит, ако не е установен произходът на средствата на погасяване на задълженията му по същия договор. Според него въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС (решения по гр.д.№ 1462/ 2010 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 848/ 2011 г., ІV г.о.) и на това основание моли решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната страна, Д. А. Р., не взема становище по жалбата. Не взема становище и П. на Р. Б.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
В мотивите към решението си въззивният съд е приел, че ответницата Д. Р. е осъдена за престъпление, посочено в чл.3 от ЗОПДИППД (отм.), но това престъпление няма никаква връзка с придобитото от нея в проверявания период имущество. Деянието, за което е призната за виновна, е осъществено на 14.03.2007 г., с него е причинена имотна вреда на трето лице за 1 900 лв и вредите са възстановени на пострадалия. При това не може да бъде обосновано, че предметът на престъплението е послужил за придобиване на процесното имущество, чието отнемане се иска и чиято стойност е 248 010,08 лв. Съдът посочил още, че след престъпната дейност от 2007 година, ответницата е придобила единствено две ателиета в к.к.”Златни пясъци”, [населено място], но придобиването е станало със средства, получени по договор за банков кредит между нея и [фирма]. Тези средства са от законен източник на доход и придобитото срещу тях не подлежи на отнемане в полза на държавата. Не може да бъде установена връзка и между придобиването на имущество от ответницата и осъществената от нея престъпната дейност през период 1992 – 1994 г., защото не се установява от тази дейност да е получила имотни облаги. Досежно твърденията на К., че по делото не е установен източник на средства за придобиване на имуществото, съдът посочил, че такъв съставляват ползваните от ответницата за исковия период заемни суми, част от които са върнати и които съставляват законен източник на доход.
При така изложените от въззивния съд правни съображения поставеният от К. правен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В. съд е постановил актът си в съответствие с тълкуването, дадено в решението по гр.д.№ 1462/ 2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което е посочено, че частта от взетите кредити, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период, може да се счита за законен източник на доход. С такива съображения е мотивирано и обжалваното решение. Няма противоречие и между това решение и решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 848/ 2011 г., в което е прието, че придобиването на имущество със средства от договори за банков кредит не изключва априори предположението по чл.4 ал.1 ЗОПДИППД (отм.), защото е възможно погашенията да са правени със средства от престъпна дейност. В. съд не е приел, че произходът на средствата за погасяване на задълженията на проверяваното лице – кредитополучател е без значение. Той е отхвърлил иска, защото престъпната дейност, за която ответницата е осъдена, не е довела до обогатяването й, следователно не би могло да има връзка между тази дейност и връщането на взетите по договори за банков кредит суми.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 11 от 15.01.2014 г. по в.гр.д.№ 254/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: