О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 955/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Р. А. М. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение по гр. д. № 5509/2011 г. на Софийския градски съд, приложил изложение на основания за допускане на касационната жалба, тълкувателно решение № 1/2001 г. ОСГК на ВКС, ТР № 96/1966 г. ОСГК на ВС и други съдебни актове.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Р. П. М. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от от 15. 02. 2012 г. по гр. д. № 5509/2012 г. е развалил до размера на ? ид.ч., притежавана от Р. П. М., договора между З. З. и Р. А. М., сключен на 4. 12. 2000 г., оформен с нот. акт № г. на нотариус Т. В. с район в [населено място], за прехвърляне право на собственост върху ? ид. ч. от апаратамент в [населено място],[жк], конкретно описан, срещу задължението на Р. А. М. да поеме доживотно издръжката и гледането на прехвърлителката З. З.. Градският съд е приел, че ответникът по иска Р. А. не е доказал изпълнение на задълженията по този договор, което е основание да се уважи иска за развалянето на договора.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване е допустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, по въпроси, решавани противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2009 г. на ОСГКТК ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на въпроса, разрешен в обжалваното решение по конкретното дело в противоречие със задължителната практика на ВКС или в противоречие с друго влязло в сила решение на съд.
В изложението за допускане на касационната жалба се излагат твърдения, че въззивното решение е недопустимо, тъй-като е постановено при нередовности на исковата молба, липса на очертан предмет на делото и на конкретизация на основанията на иска. Твърдението е несъстоятелно, тъй-като към досието на делото пред районния съд –гр. д. № 17316/2006 г., се намират писмени изявления на първоначалната ищца или неин пълномощник уточняващи основанието и петиума на иска и обекта за който се отнася. С исковата молба, с молба № 31235/05. 10. 2006 г., л. 8 от досието на делото, ищцата З. е посочила, че иска разваляне поради неизпълнение на договора, с който е прехвърлила на Р. А. собствената й ? ид. от апартамент в [населено място], подробно описан, срещу негово задължение за издръжка и гледане. Към досието на делото е налице справка от Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място] за идентификация на апартамента и справка от Службата по вписванията – [населено място] за регистрираното прехвърляне. Тези писмени данни дават достатъчно информация за предмета и обекта на спора, както е прието в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело, с приложените определения на градския съд. Наред с това следва да се има предвид, че посочените съображения на жалбоподателя, по принцип, се отнасят до оспорване правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, която преценка може да бъде направена при вече допусната касация на въззивното решение, но не е основание за допускане на касационно обжалване
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради нарушаване от въззивния съд на принципа за доказателствената тежест. Градският съд се е позовал на задължителната съдебна практика – решение по гр. д. № 999/2010 г. ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, че при иск за разваляне на алеаторен договор, приобретателят е длъжен да докаже изпълнение на договора, а прехвърлителят не е длъжен да доказва липса на изпълнение и в какво се изразява неизпълнението. В същия смисъл е и решение по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, ІV г. ., постановено по чл. 290 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15. 02. 2012 г. по гр. д. № 5509/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на Р. А. М. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: