ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
София, 26.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6407 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. И. като процесуален представител на [фирма] С. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 16.V.2014г. по в.гр.д. № 4290/2013г.
Ответникът по касационната жалба В. С. Г. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адв. Р. Н. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 16.V.2014г. САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 25.VІІ.2013г. по гр.д. № 7680/2012г. в отхвърлителната му част за разликата над 7000лв. до 10000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на В. Г. още 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на деликт – публикувана и разпространена статия във в-к „У.” бр.**/***, година Х, на стр.15, без данни за автор, със заглавие „В. л. з. б.о.”, ведно със законната лихва от 14.ІV.2012г. до окончателното им изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му осъдителна и отхвърлителна /за разликата над 10000лв. до пълния претендиран размер 30000лв./ части.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в публикацията ищецът е описан като лице, участвало лично или замесено в множество престъпления – обири на над 500 апартамента, като лице, което „препира” пари от престъпления, извършени от други лица и контролиращо извършването на други престъпления – „над 200 обирджии”. Налице са твърдения за поведение, силно обществено укоримо, позорящи лицето. Излагат се факти, които подлежат на проверка, поради което не може да се приеме, че става въпрос за мнение и оценъчни твърдения, които представляват само коментар на фактите и не представляват противоправно поведение. Напротив, сочат се конкретни престъпления, в които според статията ищецът е участвал и че контролира извършването на такива или извлича печалби от противоправно поведение на други лица. От друга страна, след като в исковата молба се твърди неверност на изнесените обстоятелства, в тежест на ответника е било да установи, че те отговарят на истината. Такива доказателства не са ангажирани и следва да се приеме, че фактите в статията са неверни. Установено е по делото, че именно в резултат на статията са настъпили вредите за ищеца. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид, че с публикацията сериозно е засегната личната сфера на ищеца над степен, която би могла да се приеме за допустима; изнесените факти не само не отговарят на истината, но имат и силно клеветнически и злепоставящ характер, с които се накърняват авторитета и доброто име на ищеца в обществото; субективните възприятия на Г. са довели до затваряне в себе си и емоционален стрес; негативни изживявания му донесло и влошаване на отношенията му с родителите на съпругата му, тъй като те повярвали на изнесените факти; не се установява публикацията да се е отразила на работата на ищеца за дълго време; според свидетелите първоначално Г. се затворил в себе си и не искал да говори за публикацията, но след известно време започнал да я коментира, общувал с приятелите си и тези от тях, които държели на него, не се отдръпнали.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1376/2011г. се възприемало, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с поста му, дейността или занятието му, какъвто характер имали изразите „началник на крадците” и „легендарен обирджия”. В. съд се произнесъл по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. При определяне размера на обезщетението съдът не направил преценка за обема, тежестта, интензитета и продължителността на неимуществените вреди и за приноса им спрямо увреждането; не преценил обема и тежестта и продължителността на затварянето в себе си, на емоционалния стрес и на негативните изживявания от влошаване на отношенията с родителите на съпругата на ищеца.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По въпроса, уточнен от съда, „противоправно ли е поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с неговия пост, дейност или занятие”, въззивният съд не се е произнесъл, тъй като не е формирал решаващ извод, основан на пост, на дейност или на занятие на ищеца.
По въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД съдът се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие със сочената съдебна практика /т.ІІ от ППВС № 4/1968г., решение на ВКС ІІ ТО по т.д. № 461/2011г., решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 414/2010г./, като е взел предвид при определяне на обезщетението и е направил преценка на всички установени по делото релевантни в тази връзка обстоятелства, имащи отношение и към обема, тежестта, интензитета и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Изложените съображения налагат извод, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация – ищец разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, № 964 от 16.V.2014г. по гр.д № 4290/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: