О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С. 02.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4488 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. В. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 136 от 25.04.2017г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2017г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение № 205 от 11.10.2016г. по гр.д. № 260/2016г. на РС Мездра в частта досежно предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като вместо това е постановено друго с което тези искове са отхвърлени, пререшен е въпроса за таксите и разноските, потвърдено е решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр. с чл.225 ал.1 КТ и са определени разноските за въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК поставя няколко въпроса, които могат да се обединят така:
1. Във връзка с изискванията на чл.195 КТ:
Допустимо ли е заповедта за уволнение да се мотивира с препращане към обясненията на наказаното лице?, по който се позовава на противоречие с приетото в определение № 271/2013г. по чл.288 ГПК /което не съставлява задължителна практика/.Необходимо ли заповедта за уволнение да съдържа времето на осъществяване на нарушението? Позовава се на противоречие с решение № 83 от 24.07.2015г. по гр.д.№ 5585/2014г. Отделно счита, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата, като обосновава твърдението си с решения № 128 от 28.05.2013г. по гр.д.№ 726/2012г. на ІV г.о.и № 83 от 24.07.2015г. по гр.д.№ 5585/2014г. на ІІІ г.о.
2. Длъжен ли е съдът да приложи служебно чл.333 ал.1 КТ? Доколкото се касае да императивна норма, счита че намира приложение т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГК на ВКС.
3. При оспорване законността на уволнението, при преценката по чл.189 КТ, за тежестта на нарушението, следва ли съдът да вземе пред вид предходните наложени на работника наказания, за които той е бил реабилитиран поради изтичане на срока по чл.197 ал.1 КТ? Позовава се на противоречие с решение № 263 от 24.11.2015г. по гр.д.№ 2892/2015г. ІІІ г.о Спазено ли е изискването на чл.189 КТ за преценка на всички релевантни обстоятелства, ако съдът не е съобразил установеният от лабораторно изследване по-нисък промил алкохол /0.19%/, който съобразно вътрешните правила не изисква непременно налагане на наказание „уволнение”? Следва ли при спор относно наличието на съответствие между наказанието и нарушението, съдът да извърши контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника? При съобразяване на тези обстоятелства, ако съдът констатира несъответствие съответствие между наказание и нарушение, следва ли да отмени дисциплинарното наказание? Позовава се на противоречие с решение № 469 от 7.01.2013г. по гр.д.№ 1744/2011г.
4. При определяне на наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.3 КТ, кое е миродавно – датата на налагане на дисциплинарните наказания или датите на извършване на съответните нарушения? Твърди противоречие с решение № 117 от 5.04.2012г. по гр.д.№ 1306/2011г. Следва ли в заповедта за уволнение да се посочи кога са извършени нарушенията на трудовата дисциплина, заради които се налага наказание по чл.190 ал.1 т.3 КТ или е достатъчно да се посочат само датите на заповедите, с които са наложени наказания за тези нарушения?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от [фирма], с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение.
В. съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е приел за законосъобразна заповед № Д-271 от 18.06.2015г., с която е прекратено, на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр.с чл.188 т.3,чл.190 ал.1 т.3 и чл.187 т.2 и т.10 КТ, трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „Машинист, локомотивен, влакова работа ІІгр.”м Локомотивно депо С., район М.. Решаващите мотиви са на съда са, че при мотивиране на обжалваната заповед са спазени изискванията на чл.195 КТ /в нея са посочени датата на извършване на нарушението, описано е по разбираем за работника начин конкретното нарушение, както и тези, заради които работодателят е приел наличието на „системност”/, установено е извършването на 15.05.2015г.на описаното нарушение /работникът се е явил на работа, в състояние което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, с оглед установеното наличие на алкохол в кръвта му от 0.53 промила/ и същото, преценено с оглед критериите на чл.189 КТ е тежко, което обуславя налагането на най-тежко дисциплинарно наказание. В. съд е посочил, че в случая са приложими специалните Наредба № 58 от 2.08.2006г за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и чл.29, чл.35 и чл.42 от Наредба № 54 от 2.06.2003г за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, изрично забраняващи всякаква употреба на алкохол и други упойващи вещества /т.е. при всяко установено количество алкохол в кръвта, без значение от концентрацията е налице нарушение на трудовата дисциплина и Наредба №30/2001г. за водачите на МПС не намира приложение/. Съдът е коментирал и предходно установените нарушения на трудовата дисциплина от работодателя със заповеди № Д-200 от 14.05.2015г. и № Д-223 от 20.05.2015г., с които на работника са били наложени наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, въз основа на които е приел за установено наличието на „системност”в поведението по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ – работникът не проявява необходимата отговорност към изпълнение на трудовите си задължения, а това му поведение е с висока степен на обществена опасност, пред вид заеманата от него длъжност. Относно приложението на чл.333 КТ, съдът е посочил, че доколкото в исковата молба в тази връзка доводи не са изложени, съдът не може да се произнася.
Съобразно изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че само третият и четвъртият от поставените от касатора въпроси, доколкото са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, като по всички от тях не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на посочените специални основания.
Съображения по първия въпрос, касаещ приложението на чл.195 КТ:
Въпросът дали е необходимо в заповедта за уволнение да се съдържа времето на осъществяване на нарушението е законодателно разрешен, защото това е изискване, съдържащо се в чл.195 КТ. Доколкото това е така, в съдебната практика няма спор, че отговорът на поставеният въпрос е положителен, поради което не е налице основанието за допустимост нито по т.1, нито по т.2 от чл.280 ал.1 ГПК. По общия въпрос за това, кога заповедта за уволнение е мотивирана, въззивният съд е постановил акта си в съответствие, а не в противоречие с установената практика /включително и цитираната от касатора по гр.д.№ 726/2012г. на ІV г.о.и № 5585/2014г. на ІІІ гр.о./ Съгласно същата – изискванията на чл.195 КТ за посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, се считат изпълнени, ако те са посочени по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни за него обстоятелства и документи. Посочените съдебни решения не са противоречиви, защото съгласно т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, това изисква те дават противоречиво разрешение на един и същ правен въпрос. В случая това не е така, защото и в двете решения е даден положителен отговор на поставения въпрос за възможността на работодателя да индивидуализира дисциплинарното нарушение чрез позоваване на други документи, известни на работника. В конкретния случай – времето на извършване на нарушението е ясно посочено от работодателя, който е конкретизирал и датата /15.05.2015г./и часа на извършването му/13.30ч./
Вторият поставен от касатора въпрос, доколкото не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Независимо от това, следва да се посочи, че в установената съдебна практика няма спор, че въззивният съд не може да основе решението си на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба и не може да разгледа иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ на основание, което не е посочено от ищеца? /вж. решения № 88 от 4.05.2016г. по гр.д.№ 4229/2015г. на ІІІ г.о., № 216 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 64/2014г. на ІV г.о./ В този смисъл, след като ищецът не е въвел в исковата молба основанието по чл.333 КТ, съдът не следва да го разглежда, независимо от императивния характер на разпоредбата.
Съображения по третия въпрос, касаещ приложението на чл.189 КТ:
Противоречие с решение № 263 от 24.11.2015г. по гр.д.№ 2892/2015г. ІІІ г.о. не е налице, защото то е постановено по въпрос :”следва ли да се вземат пред вид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран”, а в конкретния случай – въззивният съд изрично е посочил, че установените от работодателя като извършени от работника предходни нарушения на трудовата дисциплина със заповеди № Д-200 от 14.05.2015г. и № Д-223 от 20.05.2015г./които са месец преди процесната заповед от 18.06.2015г./ не са заличени по смисъла на чл.197 КТ и този факт не се оспорва.
В. съд е съобразил установената съдебна практика относно критериите по чл.189 КТ при определяне на вида дисциплинарно наказание – при преценката си за тежестта на нарушението е обсъдил всички установени по делото релевантни обстоятелства, включително характера на извършваната от работника дейност / машинист, отговарящ за живота и здравето на много хора/, значимостта на неизпълненото задължение на работника да се явява на работа, в състояние което му позволява да изпълнява възложените му задачи, възможните неблагоприятни последици, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение към деянието. В този смисъл въззивният съд е осъществил изискуемият се от закона контрол за съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. /Доколкото не е констатирал несъответствие между двете, цитираната от касатора практика, във връзка с решение № 469 от 7.01.2013г. по гр.д.№ 1744/2011г е несъотносима/. Поради липса на легална дефиниция на понятието „тежко нарушение”, преценката по чл.189 КТ е предоставена на съда за всеки конкретен случай, съобразно установените по делото обстоятелства. В този смисъл, на въпроса – следва ли да се наложи подобно наказание, при положение, че съобразно вътрешните правила, концентрация на алкохол 0.19% не изисква непременно налагане на наказание „уволнение”, не може да се даде отговор в настоящето производство, тъй като е необходима преценка на ангажираните по делото доказателства. Доколкото в настоящето производство, съдът не осъществява контрол за правилност /а само за наличие на основанията по чл.280 ГПК/, няма как да се приеме този въпрос за годно общо основание и да се преценяват решаващите доводи на въззивния съд, според които независимо, че са надлежно установени 0.19 промила алкохол в кръвта – с оглед конкретните факти по делото /ищецът се е явил на работа, след употреба на алкохол, при положение че е изпълнявал длъжността „машинист”/ , допуснато от него нарушение на трудовата дисциплина е тежко и изисква наказание „уволнение”.
По последният въпрос, касаещ приложението на чл.190 ал.1 т.3 КТ, също не е налице противоречие на въззивния акт с установената практика. Системни нарушения на трудовата дисциплината са налице когато е установено, че работникът е допуснал три или повече нарушения на трудовата дисциплина. Няма значение какви са вида и тежестта на нарушенията и дали за тях вече са наложени наказания. Ако за извършено нарушение вече е било наложено наказание, изискването е то да не е заличено. Ако за извършено нарушение не е било наложено наказание, за да бъде включено в броя на нарушенията, обосноваващи системност, изискването е да не са изтекли сроковете по чл.194 КТ. Следователно – в конкретния случай – достатъчно и определящо е обективното наличие на други две установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, които е допуснал работника и които не са заличени към момента на извършване на процесното, за да е възможно налагане на наказанието по чл.190 ал.1 т.3 КТ. В. съд е съобразил цитираната от касатора практика в решение № 117 от 5.04.2012г. по гр.д.№ 1306/2011г. на ІV г.о. , съгласно която и при системните нарушения, работодателят има свобода на преценка, при която следва да се ръководи от критериите по чл.189 КТ. Тази преценка е задължителна и нейното извършване и изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.8 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв., определени съгласно чл.23 ал.1 т.1 от Наредба за заплащане на правна помощ .
Като счита, че не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 25.04.2017г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2017г. на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА В. В. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на [фирма] ЕИК 1754056470197,със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] сумата от 200 лв./двеста лева/, разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.