О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
С. 19.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадасете и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1061 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. С. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 195 от 23.10.2017г. по в.гр.д. № 463 по описа за 2017г. на Апелативен съд П., с което е отменено решение № 494 от 25.04.2017г. по гр.д.№ 1290/2015г. на Окръжен съд Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск за прогласяване на нищожност, на основание чл.26 ал.1 изр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ 68 т.ІХ, рег.№ 610, д.№ 68/23.03.2015г., с който С. С. П., чрез пълномощника Р. М., е прехвърлил на купувача С. Ф. К. апартамент в [населено място] с идентификатор 56784.523.1553.1.8 за сумата от 60 000лв., отхвърлил е предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване за недействителен, на основание чл.40 З., поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания на гореописания договор и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. Ф. К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на поставен материално правен или процесуално правен въпрос, като общо основание за допустимост и липса на изложени доводи за наличие на някое от специалните основания по чл.280 ГПК. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, без да посочва конкретен размер и без да ангажира доказателства, установяващи реалното извършване на такива. /В представеният договор за правна защита и съдействие от 9.02.2018г. няма посочена сума, за която да е отразено, че е платена/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
В. съд е приел за действителна процесната сделка, с която въз основа на предоставено редовно пълномощно, с надлежна заверка на подписа и съдържанието, предоставящо право да се извършват всякакви разпоредителни сделки, включително и при условията на чл.38 ал.1 ЗЗД, пълномощникът е прехвърлил имота на своята баба за цена от 60 000лв. В. съд не е възприел заключенията на приетите по делото експертизи, съгласно които препоръчителната пазарна стойност към момента на сключване на разпоредителната сделка е 173 500лв., а справедливата пазарна цена -164 600лв. Счел е, че те не отчитат конкретното състояние на процесния имот към момента на сделката и събраните доказателства, че той е бил в състояние на основен ремонт. Вещите лица са направили огледа си шест месеца след завършване на ремонта и са го оценили като след извършен луксозен ремонт, което изрично са записали в оценката си /като са остойностили и трайно прикрепените луксозно кухненско обзавеждане, висококласни вградени ел. уреди, масивни таблени врати, моноблок, луксозна блиндирана врата със заключване във всички посоки/. Отделно, въззивният съд е приел заключенията и за необосновани, изготвени без да е отчетен основният критерии при определяне на пазарната цена – не офертни цени, а цени на подобни имоти, на същото място и по същото време. При липса на други ангажирани доказателства /след като не е възприел заключенията на експертизите/, съдът е приел цената на сделката от 60 000лв.за обоснована. Като допълнителни аргументи е посочил, че дори и да се възприемат заключенията и цената да е 2.7пъти под пазарната, то това обстоятелство само по себе си, с оглед установената съдебна практика, не може да обоснове недействителност на сделката. Първо, защото упълномощителят е дал неограничена свобода на преценка на упълномощеното от него лице /не са поставени никакви ограничения в параметрите/. Второ, заради показанията на свидетеля М., които макар и преценени при условията на чл.172 ГПК, установяват наличие на бизнес отношения между упълномощител и упълномощен. Трето, заради свободата на договаряне, установена в чл.9 ЗЗД, съгласно която цена от 60 000лв., при данъчна оценка 94 000лв., не може да се счете,че е в нарушение на добрите нрави и четвърто, съдебната практика, съгласно която до абсолютна нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави води само най-висока нееквивалентност, при която е налице такова съотношение между насрещните престации, че едната от тях е незначителна и практически нулева, каквато настоящата хипотеза не е. Относно евентуалният иск по чл.40 ЗЗД, въззивният съд като се е позовал на ТР № 5 от 22.12.2016г. по т.д.№ 5/2014г. на О. на ВКС, е приел че с оглед всички конкретно установени по делото обстоятелства, при които е сключен договора с третото лице, не може да се формира сигурно убеждение, че е налице сговаряне между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, а и ищецът, върху който е доказателствената тежест, не е установил да е увреден от атакуваната сделка /тъй като на ищеца, от наказателен съд, е присъдено – по предявен от него граждански иск – обезщетение за имуществени вреди размер на 130 000лв., причинени от извършеното от пълномощника престъпление, във връзка с процесната сделка, за което е осъден с влязла в сила присъда/.
При тези подробни мотиви, касаторът в представеното изложение, общо се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, без да формулира конкретен въпрос, като общо основание за допустимост, по който да е възможно да се извършва проверка дали е налице някое от специалните основания по чл.280 ГПК. Посоченото, че „материалноправното основание за касационно обжалване” се отнася „до субективната преценка на съда относно размера на насрещната престация при извършване” на сделката, не може да бъде възприето като надлежно общо основание за допустимост. Съгласно прието в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Именно той определя рамките, в които касационната инстанция селектира жалбите. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. С оглед така формулираната задължителна практика – изразеното от жалбоподателя несъгласие с правните изводи на въззивния съд, не може да бъде обсъждано в настоящето производство по чл.288 ГПК.
Поради липса на доказателства за реално извършване на разноски, такива не могат да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195 от 23.10.2017г. по в.гр.д. № 463 по описа за 2017г. на Апелативен съд П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :