ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305
София, 26.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6012 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.П. като процесуален представител на В. Х. Х. от С. срещу въззивното решение на СГС от 30.VІ.2014г. по в.гр.д. № 14246/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] С. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 30.VІ.2014г. СГС е потвърдил решението на СРС от 10.VІ.2013г. по гр.д. № 51911/2012г., с което са отхвърлени предявените от В. Х. срещу [фирма] главни искове: с правно основание чл.344 ал.1 т. 4 КТ /поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка/; за присъждане на 600лв. обезщетение по чл.221 ал.1 КТ и на 10лв. мораторна лихва върху обезщетението за посочен период, както и евентуалните искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовия договор между страните за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”, сключен на 18.І.2012г. с 6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя, считано от датата на постъпването на работа на 23.І.2013г., е прекратен законосъобразно преди изтичането на изпитателния срок /с оглед ползването на общо 42 работни дни платен годишен отпуск, неплатен отпуск и отпуск за временна нетрудоспособност/ с едностранно изявление на ответника, връчено на ищеца при отказ на 27.ІІІ.2012г. Ищецът не е доказал твърдението си, че преди това – на 24.VІІІ.2012г. – е отправил уведомление до работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл.327 т.3 КТ – такова изявление той е отправил на 28.VІІІ.2012г. При тези обстоятелства вписването в трудовата книжка, че трудовият договор е прекратен на 27.ІІІ.2012г. на основание чл.71 ал.1 КТ, е точно и няма основание за исканата поправка. При осъщественото основание за прекратяване на трудовия договор неоснователна е и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.221 ал.1 КТ и на мораторна лихва. Неоснователни са и евентуално предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
В изложението на В. Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. при делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на чл.192 ал.1 КТ работодателят може ли/достатъчно ли е само да се позове на ТР № 6/2013г. на ОСГК, без да представи доказателства за упълномощаването – в противоречие с посоченото тълкувателно решение, 2. с оглед ТР № 6/2013г. на ОСГК делегирането на работодателската правоспособност следва ли да е в писмена форма – в противоречие с тълкувателното решение.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да изведе служебно въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл, тъй като няма преценка и извод, обусловил изхода на спора, за това дали за делегиране на работодателска правоспособност следва да се представят писмени доказателства. В. съд не е и следвало да се произнася по силата на чл.269 ГПК, защото във въззивната си жалба Х. не е релевирал оплакване в тази насока.
При това положение в изложението не се сочи основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора пред него, което само по себе си препятства допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Административно отделение, ІІІ „Г” състав, от 30.VІ.2014г. по гр.д № 14246/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: