3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 11,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 261 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 т. 1 – във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 60/30.ІІІ.2011 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], подадена против въззивното определение № 207 на Кърджалийския ОС от 13.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 62/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу разпореждането на РС-Кърджали от 26.І.2012 г. за връщане 8акто просрочена/ на частна въззивна жалба на д-вото по чл. 413, ал. 2 ГПК против частта от предходно разпореждане № 4711/29.ХІІ.20121 г. по ч. гр. дело № 2259/2011 г., с която е било отхвърлено заявлението срещу длъжника [фирма]-гр. К. за „неустойка по договор в размер на 0.2% върху главницата от 11 255.59 лв., считано от 2.ХІІ.2011 г. и до окончателното й изплащане”.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за неправилност на атакуваното въззивно определение на Кърджалийския ОС, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в РС-Кърджали „за администриране на частната жалба” по чл. 413, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но схващана като въпрос от значение само за точното прилагане на закона , а именно: „Коя е началната дата на срока за обжалване на съдебен акт, в случай когато съобщенията за постановяването му и възможността той да бъде обжалван пред по-горен съд са били връчени на страната и на пълномощника й-адвокат на различни дати?”.
Ответното по касация [фирма]-гр. К. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Кърджалийския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да постанови атакуваното въззивно определение Кърджалийският ОС е приел, че след като не е спорно, че пълномощникът на търговеца настоящ частен касатор се е снабдил веднъж с препис от атакуваното първоинстанционно разпореждане за частично уважаване на заявлението му по чл. 410 ГПК на датата 6.І.2012 г., последната следва да се счита начален момент, от който започва да тече двуседмичният срок за атакуването му пред въззивната инстанция, изтекъл в процесния случай на датата 20.І.2012 г. /петък, присъствен ден/. Докато последващото съобщение за връчване на препис от същия съдебен акт, отново на пълномощника, не поставя нов начален момент на същия срок. Следователно релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос е съществено различен от онзи, по който се е произнесъл в действителност въззивният съд – и в двата случая връчването е било извършено на пълномощника на страната-заявител в заповедното пр-во по чл. 410 ГПК. Същевременно, като поддържа в настоящата си частна жалба, че „постоянната трайна практика на ВКС е да се взима по-новата дата, като валидна такава, за да се определи спазен ли е бил срокът за обжалване”, частният касатор всъщност не обосновава в изложението си с какво формулираният от него правен въпрос е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото. Ето защо и при съобразяване на т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. в случая се налага извод, че [фирма] не обосновава приложно поле на касационния контрол. Друг е въпросът дали константната практика на ВКС е наистина в този смисъл.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 207 на Кърджалийския окръжен съд от 13.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 62/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2