О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София , 26.02.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5327 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. С., с процесуален представител адв.П., срещу решение от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№553/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.11.2012г., постановено по гр.д.№3701/2012г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от А. А. С. обективно съединени искове с правно основание чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД, чл.29, ал.1 ЗЗД, чл.34 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „И. пропърти дивелопмънт” А., чрез процесуален представител адв.В.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. А. С. срещу „И. пропърти дивелопмънт” А. обективно съединени искове за унищожаване на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти /два апартамента във Ваканционен комплекс”М. кейп”/ от 24.03.2011г. между страните, поради сключването им при грешка в предмета, поради сключването им при измама, както и за връщането на даденото по унищожени процесните предварителни договори и за плащане на сумата от 102080евро – платена на отпаднало основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в частта по исковете за унищожаване на предварителните договори поради грешка и измама, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Изложеното се отнася и до частта от изложението относно иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, в което също не е поставен въпрос по номерираната от касатора точка І.1.
В т.І.3 касаторът сочи, че: „ съдът се е произнесъл по въпросите, свързани с предпоставките за упражняване на правото на извънсъдебно разваляне на договор в противоречие с решение №203 от 30.01.2012г. по т.д.№116/2011г. на ВКС, ІІт.о., като приема, че правнорелевантният момент не е настъпил”. Така поставеният въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение, за въприемане на фактическата обстановка от въззивния съд /дали е налице неизпълнение предвид клаузите на конкретния предварителен договор/ и поради това поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса: „какви са правата на купувача по предварителен договор когато установи, че имотът, предмет на договора е ипотекиран” касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с решение №29 от 12.04.2010г. по т.д.№488/2009г. на ВКС, Іт.о., с което на въпроса: ”за приложимостта на правилата за евикция по договора за продажба към предварителните договори за продажба и имат ли същите права купувачите по предварителния договор като купувачите по договорите за продажба”е отговорено, че ако купувачът би могъл да развали окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обременен с права на трети лица /чл.190 ал.1 ЗЗД/ и да иска връщане на дадената цена при съдебно отстраняване, дори да е знаел за правата на третите лица, следва да му се признае правото да поиска това и преди да е сключен окончателен договор, на етапа на предварителния договор, при който не е заплатена цялата продажна цена, а е платена само част от нея. Не е налице твърдяното от касатора противоречие, предвид наличието на изрично уговореното в предварителния договор по настоящото дело. Както се посочи, именно с оглед на приетата за установена фактическа обстановка по конкретното делото /че страните са постигнали съгласие ответника да прехвърли имота необременен с тежести и че падежът на това задължение на ответника не е насъпил и към настоящия момент- прехвърлянето на имотите следва да се извърши в 30-дневен срок от заплащане на пълната продажна цена, а между страните не се спори, че ищецът не е заплатил последните две вноски/, въззивният съд е приел, че меродавно за правото на ищеца да развали договора е не всяко обременяване на имота с тежести, а само това, което е налично към датата на сключване на окончателен договор, което е реално уврежда интересите на кредитора. В производството по допускане на касационно обжалване не може да бъде проверявана правилността на въззивното решение, въпросите на касатора са поставени така, че предполагат извършването на такава проверка, което не може да бъде направено на този етап на производството. В номерирана от касатора т.ІІ от изложението се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не се представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Представено е подлежащо на обжалване въззивно решение, за което няма данни да е влязло в законна сила, поради което същото не представлява доказателство за противоречива съдебна практика.
Касаторът сочи наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите: „когато продавачът по договор декларира изчерпателно отсъствието на всякакви възможни тежести върху имота, с изключение на една, счита ли се затаяването на този факт за въвеждане във заблуждение на купувача и как и към кой момент следва да се прецени дали купувачът би сключил договора ако този факт му е бил известен”, „когато в предварителния договор е договорено, че имотът ще бъде прехвърлен определен срок след плащане на последната вноска, срокът за плащане е уговорен в полза на купувача и купувачът покани продавача да определи датата на сделката в сроковете и при условията, определени в договора, преди плащането му да е станало изискуемо и продавачът откаже, представлява ли този отказ основание за разваляне на договора”, „ако купувачът, в чиято полза е уговорен срокът за плащане на сумата след като установи, че имотът, предмет на договора е ипотекиран, уведоми продавача за готовността си да плати съгласно договора и поиска насрочване на дата за сделката, при условията на договора, а именно придобиване на имота чист от тежести и в договорения срок, а продавачът откаже, служи ли отказът на продавача като основание за разваляне на договора поради отказ от изпълнение”, „когато купувачът по предварителен договор установи, че имотът, предмет на договора е ипотекиран и поиска от продавача да представи гаранции от ипотекарния кредитор за заличаване на ипотеката при плащане на останалата част от продажната цена, счита ли се такова искане за едностранно изменение на договора; ако не е изменение служи ли отказът на продавача като основание за разваляне на договора поради отказ от изпълнение” и „ако купувачът по предварителен договор установи, че имотът, предмет на договора е ипотекиран и заяви, че е готов да плати последната вноска, след като продавачът представи гаранции за освобождаване на имота от тежести, а продавачът откаже, счита ли се отказът на продавача за отказ от изпълнение и служи ли отказът на продавача като основание за разваляне на договора поради отказ от изпълнение”. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по приложението на разпоредбите на чл.20а, ал.2 ЗЗД, чл.29, ал.1 и чл.87, ал.1 ЗЗД има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Отделно от това, първият от поставените въпроси не е от значение за конкретното дело, по което е прието, че самият жалбоподател твърди, че е узнал за вписаната ипотека чрез справка в публично достъпния Имотен регистър и за която е бил длъжен да знае при сключване на договора полагайки грижата на добрия стопанин.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№553/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: