О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 418
София, 03.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 54/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 2 СОУ „Академик Е. С. „ чрез адв. В. В. срещу решение от 09.07.2012 год. , по гр.д. №2474/2012 год. на СГС, ІІ Д въззивен състав, с което е потвърдено решението на СРС от 15.12.2011 год. , 77- ми състав по гр.д. № 39905/2011 год., с което е признато за незаконно уволнението на Р. К. С. – С. извършено със Заповед № РД 15-587/13.09.2011 год. на директора на 2 СОУ „А.. Е. С.” и уволнението е отменено, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – старши учител в начален етап във 2 СОУ „А.. У. С.” [населено място] и училището е осъдено да и заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 834,82 лв. Присъдени са разноски.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК
Ответницата по касационната жалба Р. С. чрез процесуалния си представител адв. Ц. И. изразява становище, че не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на 3-то г.о. намира следното:
С представеното изложение по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос : Дали заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,ал.1,т.5 КТ е законосъобразна, ако в нея не са формулирани конкретно липсващите качества на работника или служителя , но са посочени констатирани пропуски в работата, които са документирани в констативни протоколи, с които уволненият служител е запознат, както и са изброени изискванията на работодателя, вложени в длъжностната характеристика, които служителят не е в състояние да изпълнява? Посочено е че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС като се позовава и представя копия от Р №81 по гр.д. № 1363/2010 год.ІV г.о., ВКС, Р № 165 по гр.д. №1611/2009, ІV г.о. ВКС, Р №202 по гр.д. №804/2011 год. , ІV г.о. на ВКС, Р №54 по гр.д. №865/2011 год. , ІІІ г.о., ВКС, Р№301 по гр.д. №531/2010 год. ІV г.о., постановени при условията на чл. 290 ГПК., което обосновава основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
С цитираните решения принципно се приема, че непосочването на конкретни качества ,липсата на които обективно пречи на работника или служителя да изпълнява възложената работа не е основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ ако в заповедта са посочени начина, по който работникът се справя с възложената работа и/ или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.Прието е, че заповедта е достатъчно мотивирана, когато тези липсващите качества могат да се извлекат от посочения в заповедта начин на изпълнение или неизпълнение на възложената работа или препраща към други документи, в които тези качества са посочени и с които служителят е запознат.
С обжалваното въззивно решение е прието, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание липсващи качества е необходимо да се установи доколко недостигът на качества – знания , умения , опит, трудови навици , мотивираност, влияе върху трудовите функции , произтичащи от конкретния трудов договор . Тези липсващи качества според въззивният съд следва да бъдат конкретно изброени в заповедта и свързани с неефективното неизпълнение на трудовите задължения. Прието е, че предвид липсата на такова изброяване, което препятства и възможността на служителя да осигури ефективната си защита, заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
Така изложените мотиви действително съдържат отговор на поставения правен въпрос, който се различава / намира се в противоречие/ с разрешението му в представената задължителна практика на ВКС .Следва да се има предвид обаче, че въззивното решение изцяло потвърждава решението на първата инстанция. С това въззивното решение инкорпорира съдържанието на първоинстанционното решение като го превръща в свое /Българско граждански процесуално право” -девето преработено и допълнено издание стр. 558 /. С последното съдът макар и да изразява становище , че непосочването на конкретни качества в уволнителната заповед, липсата на които пречи на ищцата да изпълнява ефективно работата си на учител я опорочава, е направен и анализ на неуменията на ищцата, които могат да бъдат извлечени от мотивите на заповедта и които ответникът е уточнил едва в хода на процеса като е приел, че същите не са установени по категоричен начин от събраните по делото доказателства като тези изводи са обуславящи постановеното от него решение, с което уволнителната заповед е отменена.
С оглед на изложеното не може да се приеме, че обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС и основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, не е изпълнено.
По тези съображения касационно обжалване не следва да се допуска .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2012 год. , по гр.д. №2474/2012 год. на СГС, ІІ Д въззивен състав, с което е потвърдено решението на СРС от 15.12.2011 год. , 77- ми състав по гр.д. № 39905/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: